Жертва на домашно насилие от Русе: Аз избягах, има изход!

Снимка Pixabay

В продължение на седем години, една 30-годишна майка от Русе преживява ужаса на домашното насилие. Нейната история разкрива не само личната ѝ борба, но и системните проблеми, с които се сблъскват жертвите на домашно насилие в България.

Животът под непрестанна заплаха

Владимира, както ще я наречем, е била подложена на постоянен тормоз от своя партньор. Физическото и психическото насилие са били ежедневие за нея, често извършвани пред очите на детето им.

„Падала съм, удряла съм се на мебели, скубане, хващал ме е за врата да ме души“, споделя Владимира пред камерата на БНТ.

Вербалният тормоз е бил не по-малко жесток. „Ти си боклук, от теб нищо не става, грозно куче, още малко ти остана“, са само част от обидите, които жената е чувала ежедневно.

Моментът на прелом

Повратната точка настъпва, когато насилникът посяга на дъщеря им. „Вдигна я във въздуха и каза: „Ей сега ще те тръшна“ и в този момент аз скочих и я взех и той тогава ме удари с юмрук, защото се осмелих да съм срещу него“, разказва Владимира.

Този инцидент ѝ дава силата да преодолее страха и срама и да потърси помощ, въпреки съветите на родителите си да продължи да търпи заради детето.

Бягството и новите предизвикателства

„Три месеца се подготвях и избягах, взех си детето и не се върнах, с дрехите на гърба ми. Нямах майчинство, средства, тъй като той ги взимаше всичките. Нито знаех къде отивам, нито какво ще се случи“, споделя жената.

Владимира намира убежище в кризисния център „Динамика“ в Русе, където получава подкрепа и защита в продължение на шест месеца. Социалните работници я придружават навсякъде, което се оказва жизненоважно, когато бившият ѝ партньор я открива и се опитва да я прегази с бус на бензиностанция.

Системни проблеми и нужда от промяна

Диана Димова от кризисен център „Динамика“ в Русе обяснява: „Те стоят в името на децата да имат баща и понякога не разпознават, че насилието започва да набира скорост. Тези извършители имат такъв модел на поведение от детството си. Тоест бащата е вършил такива неща“.

В България има 12 кризисни центъра, където жертвите на домашно насилие могат да намерят временно убежище за срок до 6 месеца. Експерти от Алианса за защита от насилие настояват за по-дългосрочна държавна подкрепа, която да помогне на жертвите да се освободят трайно от цикъла на насилието.

Надежда за бъдещето

Въпреки трудностите, историята на Владимира е пример за надежда. Днес тя е студентка и живее в общинско жилище, успявайки да изгради нов живот за себе си и детето си.

„Аз избягах, има изход“, казва Владимира, давайки кураж на други жени в подобна ситуация.