На 91 години почина Михаил Горбачов – „бащата на Перестройката“

Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов почина на 91-годишна възраст след дълго боледуване, съобщиха от Централната клинична болница в Москва, цитирана от ТАСС, РИА Новости и Интерфакс.

По-рано през деня стана ясно, че той е настанен в лечебното заведение, но без да се споменават подробности за състоянието му.

От 2020 г. Михаил Горбачов живееше в болницата по искане на лекарите заради изключително влошеното си здраве и КОВИД пандемията. Той бе частично парализиран.

Бившият генерален секретар е имал проблеми с бъбреците. Той лежи в специално отделение в Централната клинична болница и почина във вторник вечерта.

 

Горбачов бе един от големите съветски лидери през миналия век, като политическата му кариера датира още от 1955 г.

„Михаил Горбачов почина тази нощ след тежко и продължително боледуване“, съобщиха от Централната клинична болница.

Тази година бившият президент на СССР навърши 91 години.

Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г.

Наричаха го „бащата на Перестройка“ в СССР – набор от вътрешноикономически и политически реформи в рамките на съветската държава.

С идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка.

Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

Горбачов ще бъде погребан на Новодевичевото гробище в Москва, до съпругата му, съобщава близък на семейството.

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, Красногвардейски район на Северо-Кавказкия край, днес – Ставрополски район, тогава в СССР, в селско семейство. Баща му Сергей е бил тракторист, а майка му Мария цял живот е работила в колхоза, припомня биографията му ТАСС.

През 1955 г. Михаил Горбачов завършва юридическия факултет на Московския държавен университет Ломоносов, а през 1967 г. – задочно Ставрополския селскостопански институт, като се дипломира като агроном и икономист. Работи за кратко в прокуратурата в Ставропол, но почти веднага преминава на работа в Комсомола.

През 1952 г. влиза в редовете на КПСС, а излиза от комунистическата партия през август 1991 г.

От 1971 до 1991 г е член на Централния комитет на КПСС.

През 1978 г. го избират за секретар на ЦК на КПСС, след което пристига в Москва. Отговаря по въпросите на селското стопанство.

През 1980 г. влиза в състава на политбюро, а от 11 март 1985 г. до 24 август 1991 г. е генерален секретар на ЦК на КПСС, избран на поста след смъртта на Константин Черненко.

Предлага го лично външният министър на СССР Андрей Громико.

През 1985 г. е инициатор за провеждането в СССР на кампания срещу алкохола, а през 1986 г. провъзгласява политиката на гласност, в хода на която са свалени всички цензурни ограничения, обявена е свобода за средствата за масова информация, започват да се публикуват забранени до този момент художествени творби, исторически документи и др.

В същата 1986 година Горбачов за първи път използва термина „перестройка“ за обозначаване на началото на промените в страната. Горбачов подчертава, че поставя знак на равенство между думите „перестройка“ и революция“.

Във външната политика Горбачов залага на отказ от конфронтация с държавите от капиталистическия лагер, издига като приоритет общочовешките ценности в международните отношения и държи курс на разоръжаване.

Взема решението за извеждането на руските войски от Афганстан, приключило през 1989 г.

Същата година започва и изтеглянето на руските военни части от Източна Европа, като освен това СССР се отказва от контрола над държавите от социалистическия блок.

През 1990 подписва договор с Германия за урегулиране на отношенията, вследствие на което става възможно обединението на ГДР с ФРГ.

На 15 март 1990 г. е избран за президент на Съветския съюз.

На следващата година в Ново Огарьово, в обстановка на секретност, се провеждат преговорите с президентите на 9 от 15 съюзни републики в СССР, сред които Украинската и Беларуската, като се подписва споразумение за създаването на Съюз на суверенните държави.

Подписването е осуетено с опит за преврат, а в нощта на 18 срещу 19 август 1991, докато Горбачов е на почивка в Крим, група представители на висшето съветско ръководство сформира държавен комитет по извънредното положение. Горбачов е отстранен от власт, за да не бъде подписан новият договор между републиките, а в страната е въведено извънредно положение.

Опитът за пуч обаче претърпява неуспех след масови граждански протести, а заговорниците са арестувани.

През 1991 г. Горбачов подписва независимостта на Литва, Латвия и Естония в качеството си на председател на Държавния съвет.

След августовските събития същата година политическите му позиции обаче отслабват.

На 8 декември 1991 г. в Беловежката гора президентите на Русия и Украйна Борис Елцин и Леонид Кравчук заедно с лидера на Белорус Станислав Шушкевич, без съгласуване със съюзното ръководство, подписват споразумение, с което дефакто полагат началото на разпада на СССР.

Горбачов е уведомен за подписването постфактум. На 25 декември 1991 в обръщение по телевизията Горбачов обявява, че се оттегля от поста начело на СССР.

От 1992 той оглавява Международния фонд за социално-икономически и политологични изследвания, а до 2017 заема президентския пост начело на основаната от него международна неправителствена екологична организация „Международен зелен кръст“.

През 1996 г. участва в изборите за президент на Руската федерация, но събира едва 0,51% от гласовете, а държавен глава става Борис Елцин.

През 1999 г. е един от инициаторите за създаването на Форум на лауреатите на Нобеловата награда за мир. Обществената му дейност продължава през годините, а самият той е носител на Нобел за мир от 1990 г.

Удостоен е с над 300 държавни и обществени награди, автор на десетки книги, а през 2004 г. получава „Грами“ за озвучаването на музикалната прказка на Прокофиев „Петя и вълкът заедно със София Лорен и Бил Клинтън.

През 2009 г. записва диск с „Песни за Раиса“, посветени на съпругата му, до която ще бъде погребан.

Путин ще изкаже дълбоки съболезнования по повод смъртта на Горбачов и сутринта ще изпрати телеграма до семейството и приятелите му, заяви Песков пред РИА Новости.

Миналата година руският президент Владимир Путин поздрави последния съветски лидер Михаил Горбачов по повод 90-годишния му юбилей, като го нарече изтъкнат държавен деец на съвремието.

„Вие по право принадлежите към плеядата от ярки, оригинални хора, изтъкнати държавни дейци на съвремието, значимо повлияли хода на родната и на световната история“, отбелязва Путин в поздравлението до юбиляря.

Професионалният и жизненият опит, енергичността и творческият потенциал на Горбачов му помагат и до днес активно да участва в обществения живот, да следи осъществяването на международни хуманитарни проекти, посочва Путин в телеграмата, публикувана на сайта на Кремъл.

„В Германия няма да бъдат забравени мъжествените ви действия в името на мира и свободата. С политическите си решения и вярата в обединена Германия вие дадохте решаващ принос, за да бъде преодоляно по мирен път разцеплението на европейския континент“, се казва в поздравително послание до последния съветски лидер от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, разпространено от офиса му в Берлин.

В интервю за ТАСС по повод юбилея си Горбачов заявява, че гласността е била необходимо условие за преобразованията в Съветския съюз. „Без гласност в страната нищо нямаше да се промени“, казва той.

Горбачов отбелязва, че го критикуват заради неговата „доверчивост“. „Но ако нямах доверие към хората, към народа, перестройката изобщо нямаше да започне“, изтъква той, посочвайки, че смята перестройката за главното дело на живота си.

„Дълбоко съм убеден, че перестройката бе необходима и че я водехме във вярната посока. Основното, което постигнахме в страната, е, че хората получиха свобода, сложиха край на тоталитарната система“, казва Горбачов. Той определя като ключови постижения на международната арена от онова време края на Студената война и радикалното намаляване на броя на ядрените оръжия.

Епицентър