Учителят Юрдан Ненов преподава геометрия на Иван Вазов сред природата над Сопот
Юрдан Ненов е сред първите учители в „Даскалоливницата“ на Иван Момчилов в Елена. Той е от онези духовни мъже на Възраждането ни, които преминават през страданията на живота и историята ни. Оставил ни е две свои ценни книги – „Автобиографията“ и „Спомени“, в които разказва житието и битието си. Всички негови събирани книги, записки и преведени от него учебници остават в пепелището на двете му къщи, изгорели при пожари. Вероятно някои от тях изчезват и по време на странстванията му из разни училища в страната.
Той е от стар свещенически и бунтарски род. Неговият дядо Юрдан поп Ненчов, бил грамотен човек, който е пътувал по много места по света, пишел на турски език, обичал политиката. Загърбил свещенничеството заради отговорностите, които трябвало да носи пред Бога и пред хората. Занимавал се със златарство и тюфекчийство. „Кому отиде да се счупеше и развалеше пушка, пищов, тичаше при дяда Юрдан в колибите да му ги направи. Пак идеше му отръки всичко да работи: дърводелство ли речеш, бъчварство ли, всичко. Правеше най-изкусни пещи (соби) от печени кирпичи, та го викаха по болярските къщи в Елена да им прави пещи“. От него внукът му Юрдан, на когото носи името, наследява и желанието си към познание – до дълбока старост дядо му преписва стари книги с проповеди, които събирал от по-възрастни свещеници, а после четял написаното. Вярвал, че така се „размножава книжнината между народа – с преписване един от друг“. Много книги бил изписал, но след смъртта му изчезнали. Старият свещенник дори научил внука си да стреля с пушка по гълъби, а майката на момчето се карала със свекър си за това. „Ти булка, не се бъркай на мъжки работи!“, отсичал свещеникът.
Бащата на Юрдан Ненов е също даскал и занаятчия, приятел на участника във Велчовата завера Хаджи Юрдан Брадата, който след разкрит заговор е заловен и обесен във В. Търново. Било по Великден, когато семейството научава трагичната вест, а малкият Юрдан, който по детски радостен държал червено яйце в ръцете си спомня: „Майка ми взе да се тръшка, тюхка и да нарежда като на мъртвец. Никой не можеше да я утеши. Дядо ми Юрдан я придумваше да не плаче, че той се бил посветил, защото умрял за вяра Христова“. Юрдан Брадата всъщност избавил баща му от бесилото.
Юрдан Ненов е роден през 1825 г., на 14 октомври, в махала Райковци, където преминава детството му. Осем години учи в Еленското училище. Негов учител е известният по онова време Андрей Робовски, книжовник и борец за църковна независимост. Момчето има желание да се занимава с науки в Русия, но няма средства, за да замине.
През 1840 г. отива да учи при прочутия Райно Попович в Карлово. По това време даскал Райно е останал само с десетина ученици, защото и самите те не се задоволяват от „сухата му елинщина“. Юрдан Ненов постоял известно време в южното градче и през Троян се отправил за Свищов при Емануил Васкидович, за да изучава гръцки език. Иска да спечели някой лев, за да сбъдне мечтата си и да замине за Русия. Хванал се във взаимното училище при някакъв дякон да преписва правилници за взаимното образование.
Не намира сполука в Свищов и през есента на 1841 г. се връща в Елена. Общината там цени способностите му, убедена е в познанията му върху Ланкастерската метода, която до този момент не е въведена в школото. Предлагат му условия за даскал в Долномахленското училище при черквата „Рождество Пресвятия Богородица“ с 500 гроша годишна заплата. „Тук аз за първи път в Елена въведох взаимното учение, изфърлих наустницата и псалтира и почнах да предавам на български по учебниците от енциклопедията на Неофит Хилендарски Бозвели, Фотиновата география, принудих учениците да си стрижат главите, защото досега се бръснеха, като си оставяха на върха кика, перчем или чомбас. Това ново, въведено от мене взаимно учение, подигна голямо вълнение. Поповете жалеха за наустницата и псалтира, че не ще има кой да им чете в черква, а по-разумните ме хвалеха и защитаваха“, разказва той за нововъведенията си в школото.
През октомври 1843 г. става един от учениците на Иван Момчилов, който е пристигнал от Русия. Еленчани му плащат сериозната сума от 3 000 гроша на година, но и си шушукат помежду си: „Много пари зима, бе-е!“ Ненов е учил и учителствал като негов помощник във Взаимното училище. Той владее добре математиката и риториката, ценят го като учител в Даскалоливницата. В един момент не съжалява, че не е отишъл в Русия „да ям ръжената каша и да гния по влажните семинарски стаи, които на много българчета покосиха отрано живота“. Отдава се изцяло на учителската работа.
По настояване на Иван Момчилов и Никифор Попконстантинов Юрдан Ненов заминава за Татар Пазарджик, учителства там почти три години, става и главен учител. Негови ученици са бъдещият историк, филолог и държавник Марин Дринов и първият български литературен критик Нешо Бончев. По това време минава под венчило с единствената дъщеря на хаджи Стоян Вълюв – Николина.
Работата го отвежда със съпругата му в Сопотското училище. Там е главен учител от 1 септември 1855 г. до 1861 г. „Когато изначално поех училището, имаше ученици до 120. Аз бях главен учител с един взаимноучител. Мене плащаха 7 500 гроша, а на подучителя 1500 гроша. Имаше и частно училище с наустница и псалтир на даскал Иван Гърбата“. За училището на Ивана Гърбата пише Иван Вазов в своите Събрани съчинения. Ненов диктува на учениците си, защото няма учебници, превежда ги от руски, сръбски и гръцки език. Преработва ги и ги подготвя дори за печат. Но къщата, в която квартирува изгаря, а с нея неотпечатаните учебници и богатата му библиотеката събирана с години, в която имало много ценни книги. „В Сопотския манастир намерих зафърлени по таваните 12 ръкописни минея, на книга написани. В тия минеи намерих правилото на свети равноапостол Кирил, на 14 февруари, и по него правило отпразнувахме св. Св. Киррил и Методий на 11 май. Още намерих един ръкопис на книга евангелие, отвън със сребро обковано и позлатено и с образите на Св. Кирил, папа Силвестри Римски и още два образа, но не ги помня чии бяха…“ На евангелието е надписано името на златаря, който е направил обкова. Всичко това той описва във вестник в Цариград. Щом пристигнал в Сопот митрополит Паисий и видял евангелието, целунал го, сложил го над главата си и казал: „Какво по-друго доказателство от това искат гърците за гр. Пловдив?“ Докато Юрдан Ненов учителства в Сопот някакъв ходжа го научил да чете и пише на турски, дори започнал да преподава езика.
В Сопотското училище Юрдан Ненов прави първия годишен изпит. Щом чули за добрия даскал започнали да прииждат ученици от Троян, Севлиево, Тетевен, Етрополе, Ловеч. Училището отваря още стаи за учебна работа, идват двама помощници. Сопотненци са толкова доволни от работата му, че повишават заплатата му. Не закъсняла и завистта…
В Сопот ученик на Юрдан Ненов е писателят Иван Вазов. Ето какво пише патриархът на българската литература за своя учител: „Геометрия преподаваше на Трапето – един гол рът над Сопот, дето учениците му изнасяха колове (жалони), компас и триъгълник и правеха геометрически измервания и „межевания“ пред погледа на смаяните от тая тайна и дълбока наука сопотненци“.
Преподава български език и аритметика в девическото училище, защото не се намирали добри учителки. При съпругата му Николина момичетата изучавали пък шев и всякакъв вид ръкоделие. Родителите им се бръквали дълбоко в кесиите заради занаята, който научавали децата им, а това било безценно по онова време. Чрез ученичките ù нейното ръкоделие става известно в Сопот, Карлово и Клисура.
След Сопот Ненов учителства две години и в Чирпан, но има проблеми с местните чорбаджии, които го комроментират пред турците, че е опасен и подозрителен за управлението. Той се връща в Татар Пазарджик и две години е учител в Хасково. В тези два града води сериозни борби „по черковния въпрос“. По това време в Пазарджик е Махмуд бей Гаваноз, отдаден на пиянство и разврат, който измъчва местното население. „На която жена или мома, била селянка, била гражданка, млада хубавица, фърлел око, той я изваждаше посред бял ден, та я задържаше по няколко дни в харема си… От който по-богатичък поискаше пари и не му дадеше, той през нощта изпращаше да окачат два куршума пред дюкяна или къщата му; и тъй, ако искаше да остане жив оня, от когото поискваше пари, сам му ги занасяше. По-виден човек от града и селата, без разлика на вяра и народност, не е изостаен да не се глоби, и то с хиляди, от казания Махмуд бей и по еднаж, и по дваж. Всички треперели да не им дойде присъда или бесило, или изгорване в кюлхана на хамама му, или пък нощем нападение от хората му, споследвано с общо обезчестяване и много пъти с убийство. Такъвзи нечут тиранин е бил Махмуд бей за гр. Т. Пазарджик и окръга му“. Гражданите подават жалба до самия султан да ги избави от това зло. Две години се водила борба докато свалят от власт Махмуд бей. Преди Априлското въстание, когато се сдобиваме с български владици и екзархия, турците ставали все по-зли и Ненов разказва в спомени за още техни зверства.
Докато е в Пазарджик учителят е заподозрян от турците заради клеветничество от страна на гърци и гръкомани чорбаджии. Особено заради една случка. Каймаканинът Желалдин бей, който бил разумен човек го поканил с учениците да посрещнат одринския валия Михлюз паша извън града. Той доста закъснял и децата поискали хляб. Даскал Юрдан Ненов наредил да им донесат. Но турчетата, които също били извикани за събитието, завидяли и започнали да хвърлят камъни по българските ученици. На няколко момчета протекла кръв от главата. Юрдан Ненов се ядосал, събрал децата и потеглил с тях към града, без да чака валията. Макар, че турците го увещавали да не тръгва, той не ги послушал. На другия ден пише прошение на турски език, което подава до валията и му разказва защо не го е дочакал. Скоро той събрал всички ходжи на съвет, на който присъствал и Юрдан Ненов. Бил уважаван учител и дори му дали стол, за да седне. Турците стояли прави. Валията се обърнал критично към съвета, за дето турчетата не са възпитани и образовани, нарича постъпката им варварство. После взел да удря главата си с две ръце и казвал: „Жалко, много жалко да гледам народа си тука толкоз назадничав откъм наука и образование“. Каймаканинът заповядал, всяко турче, което направи злина, да се накажат родителите му или настойниците. Заръчал на даскал Ненов да го известява с писма за всичките си нужди и потребности. После му разрешил да си отиде. Тази случка накарала много от турците да търсят отмъщение срещу учителя, но един от тях ги вразумил. Казал, че трябва да благодарят на Юрдан Ненов, че е станал причина да разберат в какво заблуждение и невежество живеят. Турците скоро отворили училище и валията им изпратил двама способни учители.
След потушаване на Априлското въстание Ненов преминава през редица мъчения – от затвор в затвор. Заедно с още 15 българи, сред тях и синът му, са заловени от турците. Връзват мъжете със синджири и ги откарват в Пловдив. Ненов е гол и бос, подложен е на бой и насилие. По някое време го качват на кола заедно с двама мъртви, защото не можел да ходи. В града на тепетата мъжете са оставени за няколко дена в тъмен яхър. В един юлски горещ ден ги откарват в София. „Удряха ми по гърба, по плещите до 25 сопи дрянови и като паднах, та не можах да ходя, качиха ме уж на кола, но затегнаха дясната ми ръка с въже о ритлите дотолкоз, щото ръката ми се поду и съсири ми се кръвта, щото пръстите ми падаха мъртви“. С тази ръка остава сакат и по-късно трудно пише.
В софийския затвор отново изтезават българите. Оставят ги без вода и с парче ръжен клисав хляб. През това време съпругата на Ненов успява да измоли от пашата мъжът и синът ù да бъдат помилвани. Пашата се смилил и те са пуснати на свобода. След софийския затвор Ненов остава в дома си без работа, не му разрешават да учителства. Тогава отива в Пловдив. „Там епископът Герваси ми даде едно препоръчително до г. Такела, който ми даде триста гроша и ме задължи да направя едно изложение по затворите ни, що сме претеглили и видели другите да теглят от турците. Намерих се и с руския консул Найден Геров, мой стар приятел, който пък ме задължи да му опиша за изгорването на селата от турците, за поведението и отношението на турците спрямо българите още от по-старо време, какво съм запомнил и съм научил от предание на стари хора за в Т. Пазарджик. И всичко това той щял да го изпрати в Петербург“.
Но през лятото на 1877 г. в двора на къщата му влизат две заптиета и го откарват отново в затвора, до вечерта прибират и други българи. През Пловдив са откарани в Цариград. Пренощува в одринския зандан, в който лежи преди това дядо му Юрдан от Елена. После българите са хвърлени и в друга тъмница, която служи за сборно място преди заточениците да заминат за Анадола. „При изкарването от цариградския затвор натруфиха ни с железни гривни на шията, с прокарани синджири, по 6 души в синджир. Отправиха ни за скелята, като натовариха вещите ни на хамали, преминахме тихо и мирно, без да ни продума някой нито дума. Отправихме се с парахода и застигнахме в измирското пристанище. Тука, догдето да ни прехвърлят в друг параход, преседнахме два дни. Дойдоха приятели българи от Измир при нас, донесоха ни тютюн и ракия“.
Българите преминават с парахода около остров Родос. Сред тях избухва тифус. Ненов също е сред болните и в тежко състояние стига затвора в Адана. След безброй премеждия зад решетките каймаканинът накрая освобождава българите. Дават им и пътно разрешение. Параходът е отпътувал от пристанището предния ден и мъжете трябва да останат още 14 дни, за да чакат следващия. Срещат и българи освободени от Деарбекир. Нямат пари, нито хляб. Намират се добри хора, които да помогнат и скоро те отпътуват за Цариград. Отиват в българския метох на Фенер. „Тук намерих отец поп Теодора, по-после софийски иконом, познат приятел от много години. Той ми даде наставления как да си извадим безплатен билет за железницата до Т. Пазарджик. И тъй аз ходих до екзархията, до руското посолство, получих билета, подариха всекиму по една английска лира от леди Странгфорд, преспахме една нощ в Сан Стефано при лагера на русите и пристигнахме благополучно в Т. Пазарджик“.
След завръщането си на 7 май 1878 г. в Т. Пазарджик Юрдан Ненов намира съпругата си със седемте им деца настанени в турска къща. Техният богат дом, наследен от тъста му, пълен с много покъщнина, книги и ръкописи е подпален от турците. Семейството му успява да се спаси, но остава само с дрехите на гърба си. Ненов се хваща да пише прошения и турски документи, за да спечели пари за прехрана.
Семейството се преселило в София, но за кратко. „Жена ми и някои от децата ни залиняха. Видях, че за нас София не е, върнахме се в Т. Пазарджик, гдето на готовото си място от изгорялата къща, спомогнати с готови камъни, с кредит от добри хора, с аванс от румалийското правителство 40 лири турски, с нашите припестени пари решихме да си направим къща, която постепенно доправяме. Но след всичко туй сполетяха ме нови неочаквани домашни нещастия“. Дъщеря му Дарина остава вдовица с едно дете, синът му Ненчо, който е адвокат в Стара Загора се разболява и умира на 25 години. Той също оставя момиченце сираче.
През 1885 г., когато става Съединението, Юрдан Ненов става секретар при татарпазарджишкото окръжно административно съдилище. После взема пенсия, с която едва прехранва голямото си семейство. С големи мъки Народното събрание му повишава пенсията на 100 лв. Умира в Татар Пазарджик през 1903 г. Оставя след себе си няколко поколения ученици, които помнят незабравимото му дело.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!
Епицентър
