Името „Чарлз“ не носи късмет на британските крале. Вижте трагичната история на Чарлз I и Чарлз II
След кончината на кралица Елизабет II на трона сяда нейният първороден син Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор. Още снощи официално бе съобщено, че той приема името Чарлз III. Това е първото му решение като крал.
Например, първото име на дядо му Джордж VI е било Алберт, но той е управлявал с едно от вторите си имена. Чарлз можеше да избере едно от четирите си имена – Чарлз Филип Артър Джордж. Но предпочете да използва първото си име. Така, настоящият крал на Великобритания е третия поред с името Чарлз в историята на британската монархия.
Интересна е историята на неговите двама предшественици – баща и син, чиито житейски път е наситен с обрати и трагични обстоятелства, което навява на мисълта, че името Чарлз не е дотам късметлийско.
Чарлз I – Обезглавеният крал
Чарлз е вторият син на крал Джеймс I и Анна Датска. Става наследник през 1616 г., след смъртта на по-големия си брат.
Чарлз I става крал след смъртта на баща си през 1625 г. и управлява до 1649 година, когато е екзекутиран по време на Английската революция.
Брак
След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал Анри IV – Хенриета. След 3 години безразличие и студенина, двойката започва да се интересува един от друг и им се раждат 9 деца.
Крал на Англия (1625 – 1649)
Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се превръща в отличен кавалерист и действа решително като крал. Лошото водене на държавните дела (традиция от баща му) е основа на конфликта с Парламента, бъдещата Гражданска война и екзекуцията на Чарлз.
Вътрешна политика
Чарлз наследява непрекъснатите икономически проблеми на баща си. Парламентът отказва да отпусне субсидии на краля, след като той не обръща внимание на оплакванията на благородниците. Огромното и негативно влияние на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам, което не се одобрява от нацията, води до голямо недоволство. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 г. предизвиква задоволство сред висшата аристокрация. Именно този херцог Бъкингам е обезсмъртен в „Тримата мускетари“ на Александър Дюма-баща.
В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Хенриета се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната.
Гражданската война
Проблемите в Шотландия слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и откриват пътя за Гражданска война. Чарлз се опитва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават.
Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента отново през 1640 година. Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и краля и Чарлз отново разпуска парламента. Това заседание остава в историята като „Късия парламент“. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи.
Още на първото заседание се вземат важни решения: (1) забранява се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) единствено парламентът може да събира данъци. Този парламент продължава да заседава до 1660 година, затова е наречен „Дългия парламент“.
Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 година кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва Английската революция (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642 г., след като се оттегля в Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили.
Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента. Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил – и двете страни твърдят, че са победили. Две години по-късно се провежда битка при Марстън мур, където кралските сили са разбити от парламентарните.
След тази битка Оливър Кромуел създава т.нар. New model army (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в битката при Нейзби. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента.
През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран. Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Хенриета и католическите ѝ приятели разделят Англия и предизвикват Гражданската война.
Интереси
Крал Чарлз I е притежавал една от най-необикновените колекции на своето време. Част от творбите са на някои от най-добрите художници от миналото – Тициан, Мантеня, Холбайн, Дюрер, но в колекцията присъстват и съвременни творци като Ван Дайк и Рубенс. Кураторът на изложбата Пер Румбърг, казва, че „качеството, а не количеството“ е критерий за подбора на произведенията. Акцентите включват портрет в цял ръст на Чарлз I, който е взет от Лувъра и е дело на Антонис Ван Дайк. Показан е и инвентарът на Болейската библиотека от 1639 г. за колекцията на Чарлз I, съставен от първия куратор на кралските картини, Авраам ван дер Доорт.
Крал Чарлз II – няма законни наследници
Чарлз е втори син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска, роден на 29 май 1630 г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през 1649 г., бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651 г. заминава за Шотландия, където е прокламиран кралският му сан.
Водената от Чарлз II войска от 10 000 души е разбита на 3 септември 1651 г. в битката при Вустер от армията на Оливър Кромуел, която завладява Шотландия. Той се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Осем години Чарлз обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върнe в Англия от нацията.
Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен от парламента да се възкачи на престола при политическата криза след смъртта на Оливър Кромуел, продължила почти 2 години.
Коронация
Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29 май 1660 г., навръх 30-ия си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт – само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията – не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения.
Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от Луи XIV (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия, почти изчезва.
В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.
Брак
Чарлз II се жени за португалската инфанта Катерина де Браганса на 21 май 1662 г. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Северна Африка и Индия.
Бракът на английския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронясана като кралица.
Въпреки това именно на Катерина де Браганса англичаните дължат чая.
Португалците донасят в Европа не просто листа чай, а традицията на китайците за пиене на чай. Съществува и теория, че английската дума tea – чай, идва от съкращението T.E.A. (Transporte de Ervas Aromaticas), което англичаните виждали на чувалите от Португалия, които пристигали за новата кралица (Този надпис на португалски означава, че в чувалите има ароматни билки).
И така, омаяните от новата кралица аристократи започнали като нея да пият чай всеки ден. Чаят бил много скъпо удоволствие и затова само те можели да си го позволят първоначално.
Голяма чума и Голям пожар
През 1665 г. Чарлз е изправен пред голяма здравна криза: Голямата чума в Лондон. Броят на жертвите достигна пик от 7000 на седмица през седмицата от 17 септември. Чарлз, със семейството си и съда, бяга от Лондон през юли, в Солсбъри; Парламентът се събира през Оксфорд. Случаите на чума намаляват през зимата и Чарлз се завръща в Лондон през февруари 1666 г.
След дълго горещо и сухо време до средата на 1666 г., се случва това, което по-късно става известно като Големият пожар в Лондон. Той започва на 2 септември 1666 г. в хлебопекарна на Пъдинг Лейн. Опален от силен източен вятър и подхранван от запаси от дърво и гориво, подготвени за идните по-студени месеци, огънят в крайна сметка поглъща около 13 200 къщи и 87 църкви, включително катедралата Свети Пол. Чарлз и брат му Джеймс се присъединяват и ръководят пожарогасителните усилия. Обществеността обвинява католическите заговорници за пожара, и един французин, Робърт Хюбърт, е обесен на основание на фалшиво признание, въпреки че не е имал пръст в разпалването на огъня.
Управление
Първото десетилетие от царуването на Чарлз II е съпроводено от много проблеми. Поражението от Холандия в третата морска война за контрол върху външната търговия коства на Чарлз подкрепата на населението. Чумата и големият пожар в Лондон през 1666 г. превръщат английската столица в руини. През 1667 г. холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораба и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.
През 1668 г. Чарлз влиза в съюз със своя доскорошен враг – холандците и с шведите срещу съюзника си Луи ХІV, защото Франция напада испанската монархия и заплашва да завземе нейни ключови територии. Този Троен съюз принуждава Луи да прекрати войната, но създава предпоставки за нова, още по-голяма война, този път срещу холандците.
През 1670 г. френската дипломация привлича на своя страна както Чарлз (договора от Дувър), така и Швеция. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма.
Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя, за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс. Тайтъс Оутс, англикански свещеник, се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените ѝ, че искат да убият Чарлз.
Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците.
Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.
По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнина на кралско безвластие, съществуваща при управлението на републиканците начело с Оливър Кромуел между царуването на баща му и неговото царуване.
Имайки голям брой любовници и извънбрачни деца (той се признава за баща на четиринадесет), Чарлз им раздава херцогски и графски титли. Той обаче не оставя потомство от законен брак с дъщерята на Жоао IV от Португалия, Екатерина от Браганса, а след смъртта на краля на трона се възкачва брат му, херцогът на Йорк, под името Джеймс II.
Смята се, че Даяна, принцеса на Уелс, произхожда от двама от незаконните синове на Чарлз: Херцозите на Графтън и Ричмънд. Така, синът на Даяна, Принц Уилям, първи по линия на британския трон, вероятно ще бъде първият британски монарх, произлязъл от Чарлз II.
Интереси
Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Еблематична е картината 1675 г., на която е изобразено как неговият придворен градинар му подарява първия ананас, отгледан в Англия – символ на кралската власт.
Чарлз умира на 6 февруари 1685 г. след усложнения от удар. Той няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след смъртта му да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!
Епицентър
