Зорница Илиева: Игра с вето, за отстояване на интереси

Зорница Илиева

Каквото и да се говори, Анкара напоследък все по-често доказва, че дипломацията й не е от вчера. Лозунгът „Турция над всичко” си остава водещ не само през вековете, но и днес. Той осъществява не само спойката общество/управляващи, които и да са те, но е и здрава основа за защита на стратегически интереси във външната политика. Там всяка възможност за пролука или реакция се използва, за да се отстои придобивка и да се постигне пробив в получаване на дивиденти в национална полза. Несъмнено заявките за членство на Швеция и Финландия в НАТО е възможност Турция отново да е в центъра на геополитическите спорове и съответно да отстои свои цели. Първо президентът Ердоган заяви, че „в момента следим развитието по отношение на Швеция и Финландия към НАТО, но не сме в положително мнение”. Допълнил е, че „тези скандинавски страни за съжаление са като къща за гости на терористични организации като ПКК и YPG /военна организация на сирийските кюрди/. Те са се сгушили в Швеция и Нидерландия”.

Безспорно т.н. кюрдски въпрос е камъче в обувките на всеки турски лидер. А становище, че Анкара може да наложи вето на Стокхолм и Хелзинки за членство в НАТО не е нищо друго освен начин да се постигне промяна на политика за подкрепа и съдействие на организации, които Анкара счита за терористични. На разговорев език това е нещо като „ти на мен, аз на теб”, но на дипломатическото поле се казва, че моментът не е подходящ и ще допринесе за увеличаване на напрежението по линия НАТО/Русия.. Все пак за Турция не е без значение, че в Риксдата /парламента/ на Швеция има от различните партии 6-ма представители на кюрдската общност в страната, включително кюрдска комунистка. Тези депутати са били и решаващите гласове за избирането на премиерката на Швецая, Мардалена Андерсен, през 2021г. Сега те подкрепят кандидатстването на Швеция за член на НАТО.

Всъщност думите на Ердоган, че следят внимателно този процес е доказателствао, че не е много категоричен в заплахата, че Анкара ще наложи вето. По-скоро може да се предположи, че Турция здраво ще се пазари срещу какво да се получи съгласието й за приемането на Швеция и Финландия в Алианса. Турция е мощна държава и има втората по численост армия в НАТО. Гласът й се чува. Макар и не винаги да звучи в съзвучие с останалите страни-членки. Напомнянето от страна та Ердоган, че НАТО е допуснал грешка с приемането на Гърция за член е само потвърждение, че интересите се отстояват без умора. Гърция и Турция са членове на НАТО от 1952г, но и до ден днешен противоречията и проблемите между тях са ежедневие. За Ердоган приемането на Гърция в НАТО, без условия и вето на Анкара, е усложнило въпроса с Кипър. Можело е да се постигне още тогава решение в полза на две държави на острова. Сега Ердоган заплашва, че няма да допусне подобна грешка. САЩ вече обявиха, че ще изслушат Ердоган и обещават да чуят условията му. Става въпрос за цената на съгласието НАТО да се разшири и по северните граници на Русия.

В такава обстановка в Анкара дебатите по темата са ожесточени – от едната крайност, до другата. Пенсионираният дипломат Вахит Йоздемир е на мнение, че ветото на Турция за членство на Швеция и Финландия в НАТО е задължително като действие. Твърди, че „НАТО е под контрола на американския империализъм и е загубил своята функция за възпиране”. За него, ако Турциая не наложи вето, Русия може да предприеме стъпки за прекъсване на природния газ, за поставяне на визови бариери, за ограничаване на турския внос на стоки за руския пазар или дори за депортиране на бизнесмени. Това би се отразило негативно на икономиката на страната,която и без това не е в цветущо положение.

Предупреждава, че Анкара трябва да действа много внимателно по темата. В тази връзка и Юнал Атабай, пенсиониран полковник от службите, пише в турски медии, че това членство ще задълбочи кризата с войната. Защото Русия е предупредила, че „членството на Украйна в НАТО е неприемливо за Москва”, а същото становище има и за Щвеция, и за Финландия. Атабай счита, че с членството на Швеция и Финландия в НАТО се цели нов натиск върху Русия, която определя Алианса по границите си като заплаха за своята сигурност. Според него „с този ход НАТО разширява фронта срещу Русия и увеличава напрежението”. Припомня, че Швеция е страната, която е осигурила 376 млн дол в подкрепа на ПКК / YPG. Лидерите на тези организации са получавали през годините „високопоставени приветствия в Швеция” и затова Турция трябва да използва правото си на вето. Той е убеден, че САЩ трябва да положат неимоверни усилия да мобилизират 30-те членки на Алианса, за да си дадат съгласието за приемането на Швеция и Финландия.

В същото време водещи анализатори в Москва са на мнение, че Турция само ще проточи процеса за присъединяване на Швеция и Финландия като членове на НАТО. Което на този етап е изгодно за Русия. В крайна сметка Анкара няма да наложи вето, но ще преговаря с Вашингтон за цената, при която биха се отказали от налагането на вето. Има доста нерешени проблеми със САЩ, които поставиха отношенията между двете страни в положение на замръзване. Особено след опита за праврат през юли 2016г. Като се почне от въпросите при оръжейните сделки за доставка на американските F-16, за да се модернизират ВВС на Турция и флота й, през възобновяване на програмата за придобиване от Анкара на F-35, което бе отказано заради покупката на руските системи С-400 и се стигне до екстрадирането на Фетуллах Гюлен, за да отговаря на обвиненията за организиране на преврата в Турция, това са все условия, които управляващите в Турция сигурно ще поставят на Държавния департамент и Пентагона. Възможно е да се разговаря и за отстъпки от страна на САЩ относно ситуацията в Сирия и предприетите операции на Анкара в тази страна, особено в т.н. зона за сигурност по турската граница. Всъщност в територии, които са заемани от сирийските кюрди, подкрепяни от САЩ. Ердоган вече заяви, че „ние в Сирия ще продължим пътя си със същата определеност към организациите, които са враждебни към нас, без значение кой седи зад тях”. Е, не съвсем, защото понякога се налага съгласуване на действията ту със САЩ, ту с Русия, но „трябва да действаме с реалностите на един многополюсен свят”,както се изразява турският президент. Той е категоричен, че „това, което направихме в Северен Ирак, ще продължим да го правим в Северна Сирия”. Става въпрос за военните операции на Анкара в Иракски Кюрдистан, където наскоро бяха бомбардирани убежища и складове на ПКК в тези иракски територии. Със съгласието на Барзани, лидер на кюрдите в Ирак. Неутрализирани били 82-ма кюрдски бойци, „защото ние нямаме лукса да си затварями очите за тези терористи”, казва Ердоган. Прави го като предупреждение за „всички страни, които ни изглеждат приятелски настроени”, за да коригират стъпките си „в правилна посока”. Изказването вероятно е и във връзка с посещението в понеделник на гръцкия премиер Мицотакис във Вашингтон и предстоящата му среща с Джо Байдън. Според Ердоган той ще се опита да предотврати доставките на F-16 за Турция. Реакцията щяла да се оповести след като се види как ще постъпи американският президент. Още повече, че според Анкара САЩ са направили напоследък нови 70 военни пратки за сирийските кюрди и то чрез американските сили в провинциите Хасака, Ракка и Дер Ер-Зор.

Както е видно, Ердоган остава верен на политиките си за взимане на суверенни, независими решения, които целят запазване на балансираща позициа в разгорелите се геополитически битки. Не се отказва от предложената роля на посредник за спиране на военните действия в Украйна. Дори предлага турски кораб, който да прибере освободените азовци и други граждани от „Азовстал” в Мариупол. И Турция в играта за освобождаването на тези блокирани в подземията военни. Слухове за присъствието там и на турски военни може и да не се окажат верни, но знае ли човек. Войната в Украйна е арена на толкова хибридни атаки, пропаганда, фейк-новини, че нищо не е сигурно.

Сигурно е, че Ердоган като лидер на Турция няма как да противоречи на собствените си интереси и ще действа изключително в такава посока. Пазарлъците, които прави с големите на геополитическата сцена са от полза и във вътрешен план. Предстоаят му избори през 2023г, а опозицията настоява и за предсрочни. Засега в дневния ред е как да се отиграе ветото на членството на Швеция и Финландия в НАТО. Малък урок и за нас, ама могат да го разчетат.

Епицентър