Пророкът на „световния ред“ Хенри Кисинджър навърши 99 години!

Русия и Украйна са длъжни да седнат на масата на преговорите колкото се може по-скоро.

Това заяви в Давос бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

Днес той навършва 99 години.

Въпреки че е на 99 и се движи доста бавно, големият consigliere на американската дипломация бързо прелита света, за да види хора като руския Владимир Путин или китайския Си Дзинпин толкова усърдно, колкото когато разиграваше световната партия шах като дипломатическия маестро на Ричард Никсън.

Той обича да бъде във вихъра.

За геополитиката Кисинджър е това, което е Алън Грийнспан за монетарната политика – оракул, чиито прозрения са надминати единствено от загадъчността им. Той е перфектно точен.

Геополитиката тежи на Кисинджър. Като един от архитектите на сближаването с Китай по време на Студената война, както и на примирието със Съветския съюз Кисинджър днес вижда един свят, в който Китай и Русия оспорват световния ред на САЩ, често в пълна хармония една с друга.

„Светът е пред хаос, но именно в хаоса Кисинджър вижда възможността за пръв път да се създаде условие за „световен ред”. А основното предизвикателство е в реконструкцията на международната система. Но наказанието за провал няма да доведе до голяма война между държавите (макар че в някои региони това не е изключено), колкото до развитие в сфери на влияние, определени от специфични вътрешни структури и форми на управление – например вестфалският модел, изправен срещу радикална ислямска визия. Бъдещето, според бившия държавен секретар е свързано с опознаване на миналото.
„В наши дни търсенето на световния ред изисква опознаването на общества, чиято действителност дълго е била затворена в себе си. За да бъде решена загадката, хората просто трябва да споделят общи неща и да си отговорят на въпроса – как различните исторически реалности и ценности могат да бъдат оформени в един общ ред”, пише Кисинджър в книгата си „Световен ред“, 2015 година.

Днес, 6 години по-късно, Кисинжър е убеден, че ако мирните преговори между Русия и Китай не се възобновят до два месеца, военните действия могат да се разпространят по целия европейски континент. Западът е длъжен на повлияе на Украйна с цел да възстанови преговорите с Русия, дори ако на Киев му се наложи да направи ред отстъпки, твърди Кисинджър.

Според Кисинджър, ако бойните действия не се прекратят, то те вече ще бъдат не за свободата на Украйна. „Това ще бъде нова война срещу самата Русия“, казва Кисинджър.

Освен това, в своята реч на форума в Давос Кисинджър напомни, че Русия 400 години е неразривна част от Европа и гарант за баланса на силите, затова европейските лидери не бива да отхвърлят перспективата за дългосрочно сътрудничество с Руската федерация. Политикът уточнил, че не си струва Москва да бъде подтиквана към съюз с Пекин.

Ръководителят на дипломацията по време на Студената война се интересува точно толкова от бъдещето, колкото и от миналото.

Кисинджър написа ужасяваща статия за изкуствения интелект за “Атлантик Монтли”, в която сравни човечеството днес с инките преди пристигането на шарката и испанците. Той настоя за създаването на президентска комисия върху изкуствения интелект.

“Ако не започнем да полагаме усилия скоро, не е далеч денят, в който ще разберем, че е станало прекалено късно”, заключва той.

В годините назад той говори за “почти мистериозната” толерантност на Русия към страданията.

Неговият ключов аргумент е, че Западът погрешно е решил в годините, преди Путин да анексира Крим, че Русия ще поеме по пътя на западния ред, който почива на правила. НАТО погрешно тълкува дълбокия глад на Русия за уважение.

“Грешката, която НАТО направи, е, че си помисли, че има някаква историческа еволюция, която ще докосне цяла Евразия и не разбра, че от тази еволюция ще произлезе нещо много по-различно от Вестфалската [Западната идея за държавност] същност. А за Русия това е предизвикателство за идентичността на държавата.”

За Путин казва: “Не смятам, че Путин е герой от типа на Хитлер”, отговаря ми той. “Той по-скоро е герой на Достоевски.”

За Бжежински е емоционален: “Когато почина Збиг, което беше огромна изненада, писах на жена му, за да кажа, че ничия смърт не ми беше повлияла толкова много, колкото неговата”, казва Кисинджър, отново очевидно разчувстван. “Збиг беше почти уникален в моето поколение. И двамата считахме, че идеите за световния ред са ключов проблем на нашето време. Как можехме да го създадем? Имахме различни идеи. Но и за двамата основна грижа беше въздигането на дипломацията до ниво на влияние.”

Кой е Хенри Кисинджър

Хенри Кисинджър е американски държавен деятел, дипломат и експерт по международни отношения. Съветник по националната сигурност на президента на САЩ в периода 1969—1975 г и Държавен секретар на САЩ в периода 1973—1977 г при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.

Лауреат на Нобелова награда за мир 1973 г. за приноса си за прекратяването на Виетнамската война със сключването на Парижкото споразумение.

Привърженик на т.нар. „риъл политик“, Кисинджър играе доминираща роля във външната политика на САЩ в периода 1969—1977 г. Той е инициатор за политиката на разведряване между САЩ и СССР и е известен като човека, установил взаимодействието с Пекин и разиграл „китайската карта срещу бившия съветски съюз

Кисинджър е президент на международната консултантска фирма Kissinger Associates и е доктор на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Русия.

Биография

Хенри Алфред Кисинджър (англ. Henry Alfred Kissinger, рожденото му име е Хайнц А́лфред Кисингер (нем. Heinz Alfred Kissinger) е роден на 27 май 1923 г във Фюрт, Бавария, който по това време част от Ваймарската република, в религиозно еврейско семейство.

Рожденото му име е Хайнц Алфред Кисингер (в САЩ става Хенри Кисинджър). Баща му Луис Кисингер (1887—1982) е бил учител, майката Паула Щерн Кисингер (1901—1998), е била домакиня. По-младият му брат се е казвал Валтер. Фамилията Кисингер произлиза от името на германския град Бад-Кисинген.

През 1938 г., когато Кисинджър е на 15 години, семейството бяга от нацистките преследвания, като за кратко емигрира в Лондон, Англия, преди да пристигне същата година в Ню Йорк.

Кисинджър получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 г. до 1946 г., като участва в сражения и разузнавателни акции по време на операцията в Ардените.

Участва в денацификацията в следвоенна Германия, като издирва бивши офицери от Гестапо и диверсанти. През юни 1945 г. е назначен за командир на контраразузнаването в района на Бергщрасе в провинция Хесен.

Образование

Завършва Харвардския колеж на Харвардския университет през 1950 г. като бакалавър по хуманитарни науки със summa cum laude („с най-висока похвала“).

През 1952 и 1954 г. Кисинджър получава съответно степените магистър по хуманитарни науки и PhD (доктор по философия) в Харвардския университет.

От 1954 г. до 1969 г. е преподавател в същия университет.

Кариера

От 1952 г. до 1969 г. е директор на организирания от него и поддържан от ЦРУ Международен харвардски семинар, чиято цел е да обединява млади лидери от цял свят за борба против комунизма в услонията на Студената война.

През 1955 г е съветник в Оперативния координационен комитет, подчинен на Съвета за национална сигурност на САЩ, създаден от Айзенхауер през 1953 г и закрит от Кенеди през 1961 г.

През 1955—1956 г Кисинджър е директор по изследванията в областта на ядрените оръжия и външната политика в Съвета по международни отношения в Ню Йорк. Резултат от тази му дейност е книгата „Ядреното оръжие и външната политик“ (1957 г). Книгата става бестселър и прави Кисинджър известен.

През 1956—1958 г работи във фондацията на братята Рокфелер като директор на Проекта за специални изследвания.

През 1958 г в Харвард се създава Център за международни отношения, на който Кисинджър е заместник директор до 1960 г. Центърът подготвя професионалисти, които изпълняват сложни сложни политически и дипломатически мисии.

Работи за редица правителствени агенции, сред които Съвета за национална сигурност (1961—1962) и Държавния депалтамент (1965—1968).

През 60-те години Хенри Кисинджър вече е смятан за един от най-влиятелните стратегически експерти в света.

в Края на 1968 г новоизбраният президент Ричард Никсън избира Кисинджър за свой съветник по националната сигурност.

Кисинджър се заклева като държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. Продължава да заема и длъжността съветник по националната сигурност през целия мандат на Никсън. При Джералд Форд остава на поста държавен секретар.

В периода 1969—1977 г Кисинджър играе главна роля в управлението на външната политика на САЩ. В този период той е в центъра на преговорите на САЩ с СССР, КНР, Япония, Израел, Египт, Северен Ветнам и други държави. Той инициира политиката на разведряване, която допринася за отслабване на напрежението в американско-съветските отношения.

Кисинджър организира сближаването между САЩ и Китай, като играе важна роля в преговорите с китайския премиер Чжоу Енлай в 1971 г. Преговорите завършват с формирането на нов антисъветски американо-китайски блок.

На Кисинджър се приписва идеята за ликвидиране на комунистическите движения в Южна Америка в частност организацията на преврата на Пиночет в Чили 1973 г.

През 1973 г Кисинджър получава Нобеловата награда за мир за ролята си в подписването на Парижкото мирно споразумение, което се предполага, че трябва да сложи края на войната във Виетнам.

По-нататъшна дейност

В края на 2001 г в течение на две и половина седмици оглавява Комисията по разследване на терористичните актове от 11 септември 2001 г.

На 25 септември 2007 г заедно с няколко други бивши държавни секретари подписва писмо до Конгреса да не се приема резолюция за геноцида над арменците.

През годините Кисинджър нееднократно се е изказвал по повод на Русия и нейната политика.

„Русия изигра решаваща роля в избухването на двете световни войни. През 1914 г Русия даде началото на военните действия, неотклонно придържайки се към съюзническите си обязателства по отношения на Сърбия. В 1939 г, когато Сталин освободи Хитлер от страха му от война на два фронта, той знаеше, че прави всеобщата война неизбежна. В 1914 г Русия тръгна на война, за да запази честта си, в 1939 г тя предизвика войната, за да вземе своя дял от завоеванията на Хитлер.“ Цитат по книгата му „Дипломацията“.

През март 2014 г Кисинджър заяви, че „според правилата на съществуващия международен ред е недопустимо Русия да анексира Крим. Но отношенията на Крим с Украйна трябва да станат по-спокойни. За тази цел Русия трябва да признае суверенитета на Украйна над Крим. А Украйна трябва да разшири кримската автономия на избори в присъствието на задгранични наблюдатели. Този процес трябва да включва отстраняване на всякакви недомлъвки и неопределености по отношение статута на Черноморския флот и Севастопол.“

А през 2016 г Кисинджър препоръча на Доналд Тръмп да признае Крим за част от Русия.

Българска връзка

В епизод на предаването „Hardball“ по CNBC от 5 април 1999, анализирайки последиците от предстоящото отделяне на Косово за статута на албанците в Македония, Хенри Кисиднжър казва, че почти всички славянски жители на областта са българи (…the Slavs in Macedonia who are almost exclusively Bulgarians…).

Епицентър