Маргарита Пешева: В памет на Нери Терзиева

В памет на Нери Терзиева

ЕКИПНИЯТ ПРИНЦИП
Маргарита Пешева

„Една душа, една душа,
най-неуютната даже душа
нека бъде душа на поет”
                                   Константин Павлов

Зрителят помни нейният магнетичен екранен чар, интелигентното й излъчване, нестандартната й роля в живите предавания, емоционалната багра на нейните новини.

Нери Терзиева е второто голямо явление в женския телевизионен свят у нас- след Бригита Чолакова. Стореното от нея в бурните години на сриващи се идеали и горчиви разочарования трасира пътя на персонифицираната журналистика в посттоталитарното време, на онзи авторски подход към събитията и фактите, който се съпротивлява на безличната идеологическа усредненост.

Създаването на Ефир 2 доказа потребността от нова, свидетелска телевизия, която търси очевидците на бурните и нееднозначни събития на посткомунистическия преход. Нери предложи своя формула на авторска журналистика, която бе немислима без конкуренцията между двете телевизионни програми на Българската телевизия, модернизирането на предавания и журналистически подходи, промяната на проблематиката и лексиката, новите гледни точки към събитията, личностите и фактите. Преди да стигне до Ефир 2, Нери измина дълъг професионален път. Тя е мюсюлманка, но винаги е казвала, че има
Българско самосъзнание

Обича да се шегува, че по време на Възродителния процес , това би било прекрасно изказване. Не отрича наличието на известна бикултурност- спомня си детските песнички, които нейната баба й пее на турски, много паресва майтапите на Азис Несин. В онези години обаче няма възможност да опознае по-добре културата на своя етнос.

До 1995г. не е ходила в Турция, макар че два пъти е имала тази възможност. Просто не се чувства емоционално готова за тази среща. Дали в следващите години се е престрашила – не знам. Но в онези години Нери смята, че българската култура оказва много по-голямо влияние върху нейното духовно и творческо израстване, а оттук- и върху нейното самосъзнание.

„До ден днешен обичам произведенията на Кольо Николов и Борис Априлов. Обожавам Радичков – той е авторът на студентските ми години. Мой кумир е Александър Геров, считам го за най-големия български поет. В юношеството много четях Атанас Далчев и смея да твърдя, че го познавам”.

През 1975г. Нери завършва телевизионна журналистика и творческото й развитие започва в Телевизионния център в Пловдив.

„Постъпих на работа с профил „Близкият изток”, а година и половина по-късно започна международни коментари в сутрешния блок на Пловдивското радио. Но един ден, докато обяснявах какво точно се е случило в овалния кабинет в Белия дом, звънна един телефон от Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, и завинаги спряха международните коментари по регионалните медии”- смее се тя. Някъде през 1980г. тя получава професионален шанс и дебютира в новините на Регионалния център на БНТ в Пловдив. През 1982г. Живко Желев я кани в екипа на новото предаване на Пловдивския център
„За един милиард”.

Предаването е доста необичайно за тогавашните времена, то е обърнато към частната инициатива на българина, старае се да стимулира неговия стремеж за успех в дребния бизнес, в търсенето на пазари и технологии. Продължава цели десет години, като сменя няколко заглавия – „Пазар за милионите”;”За инициативните и предприемчивите”;”Горещи пари” и „Капитал”.

”Ние с Нери се опитахме за първи път, в атмосферата на тоталитарната държава да направим продуцентско предаване – казва Живко Желев. Бяхме млади и наивни, работехме много запалено. Чрез това предаване натрупахме много опит в живата телевизия. Нери има изключително бърз професионален рефлекс, тя притежава продуцентски и мениджърски способности. Но има сложен характер, и е твърде емоционална, което й пречи. Аз много харесвам нейният творчески типаж, стига той да води до конструктивни неща”.

В началото Нери е противник на „Милиарда”- смята, че той ще се превърне в поредната „бонбонена фабрика”, а журналистите само ще си намигат със зрителите. Двамата с Живко постоянно експериментират- те дори прилагат театрални етюди-метафори, когато искат да акцентират върху определен проблем. Например телевизионният етюд с пустинята, в която двамата с Живко седят в красиви кожени палта- визуална метафора на „пустинята” от равнодушие и бюрократични догми, с които частната инициатива трябва да се бори.

В този период Нери, по покана на Васил Марков, прави около десет предавания в
„Актуална антена”.

Спомня си как през 1986 г. тича като луда по чиновническите етажи и пита колко е външният дълг на България. Естествено, никой нищо не й казва, а тя се рови в официоза в.”Работническо дело” и съобщава в „Антената”, че българинът знае колко е външния дълг на Никарагуа и Ботсвана, а на България на знае. На следващия ден в Пловдив пристига генералният директор на телевизията Любомир Павлов, и Нери е публично критикувана.

”Но в тоталитарните години, никой не забраняваше опитите – казва тя. Аз изграждах журналистическата си физиономия стъпка по стъпка. Естествено някои опити се санкционираха, но след това намираш друга пролука… Днес си мисля, че в началото на възродителния процес може би нарочно ми възлагаха на правя „Антени”… Може и да е така, може и да не е, но режимът умееше добре да манипулира своите поданици. Въпреки че тогава хората по върховете съвсем не бяха еднозначни.

…Въобще няма еднозначни хора, събития и ситуации. И още по-малко- еднозначни оценки. Като разбрах, че не може да се говори за външния дълг, отидох да говоря за цените. След това се оказа, че и за тях не може да се говори, но журналистът непрестанно трябва да опитва. Ако иска да върви напред в професията. Телевизията е огромен мегафон, който озвучава цялата държава”.

На българска почва, в телевизионната професия Нери има само един кумир-
Кеворк Кеворкян

Той задочно я научава на много неща. Години наред не го познава лично, но прекарва вкъщи часове наред пред своя телевизор, за да записва точно неговите реакции: кога прави паузите, как структурира въпроса, как след това го разроява, когато вижда, че у събеседника се ражда отговорът, а той не иска да го умъртви.”

И досега пазя бележници със записки върху „Всяка неделя”, които съм правила като ученичка”- казва Нери. Когато случаят я среща с Кеворкян, разбира, че неговият екранен образ отговаря на житейския.”

„Ако на екрана си богат човек, задължително си такъв и в живота. Мисля, че хората са наясно кои са истинските телевизионни звезди и къде се разпологат истинските стойности. Кеворкян в творчески план е страшно богат човек, който нямаше достатъчно време, за да се разгърне. Има нещо особено в телевизионната мимолетност- уж години си на екрана, а все не ти остава време, за да се разгърнеш. Затова и когато Кеворкян напусна телевизията, изгубиха всички. ”Всяка неделя” беше културно огледало, където можеха да се видят много неща. Кеворкян умееше да подаде ръка, но малко хора имаха необходимия мащаб, за да я поемат…Хората не му бяха по мяра, впрочем на него нищо не му е по мяра…”споделя Нери.

Като се опира на наученото, полезния опит от „Милиарда”, своята интуиция и неизбежните авторитети, Нери смело се хвърля във водовъртежа на
Телевизионните новини

В бурните дни на 1990 г. Кеворк Кеворкян и Иван Гарелов полагат големи усилия да поставят новините в професионални рамки , и да ги освободят от диктата и опеката на улицата.

Като програмен директор, Кеворкян възлага на Нери да направи нова концепция за новините и тя приема, макар че е изпълнена със съмнения. Тогава мисли, че в новините няма творчество, и че те не са нейното амплоа. ”Всичко, което направих тогава, после се стовари на главата ми” казва Нери шеговито. Тя измисля концепцията за новините-смяна на парадигмите; новина №1; открити телефони за хората;нищо да не звучи като истина от последна инстанция. И най-вече екипната система, която извежда напред журналистите, и захвърля под миндера каменните лица на телевизионните говорители.

Създават се новинарските екип и в телевизионния фокус застават журналистите. Райчо Райков и Емилия Иванова правят Екип 1, а Асен Агов и Нери Терзиева-Екип2.

Нери и Асен полагат специални усилия за спазването на професионалните стандарти в световното новинарство.

„Чрез Екип 2 с Нери се мъчехме да внушим на зрителите, че в страната нещо се е променило”- казва Асен Агов. За тази цел драстично сменихме лексиката на новините, изхвърлихме думите, свързани със стария режим. Изобщо доста упорито работихме върху професионалната формула на новините”.

И това много бързо проличава- в новините на Екип 2 зрителят за първи път вижда истинска градация на събитията по степен на важност- новина №1 вече е горещото събитие на деня, а не поредното пътешествие на Тодор Живков у нас и по света.

Водещата новина се анонсира в началото на емисията , като по европейски маниер се фиксира и времето, в което тя ще се разгърне („подробностите веднага”; „подробностите след 5 минути”).

Екип 2 интерпретира всяка новина най-малко на три равнища- на водещия, който очертава проблемният кръг на събитието, на изображението, което предлага на зрителя неговия образ, и на репортера, който показва „физиономията” на новината, „грима” на нейните подробности.

Така новината се представя в движение и развитие, като се използват разнообразни журналистически средства- анкети, интервюта, социологически проучвания и др. Голяма част от успеха на Екип 2 се дължи на удачно намерената пунктуация на речта, и някои нейни стилови особености-например нарицателното за Нери

„Ето как”.Нери и Асен не крият нагласата си към публицистичната фраза, към обличане на отделните съобщения в по- свободна и артистична форма, нещо характерно за частните телевизионни програми в световен мащаб. Нери споделя, че по време на своя новинарски маратон единствената книга, която постоянно чете е „Агонийо сладка” на Константин Павлов.По някакъв особен начин неговите стихове „оцветяват” новинарския й поглед.

Нери смело налага една своеобразна
Новинарска публицистика

Която донякъде изглежда „грешка” в стандартите на световното новинарство. Екип 2 смело внася в новините коментар и оценка, и така нарушава професионалното табу на въпроса „защо”, към което се придържат световните ТВ мрежи.

Но Източна Европа е свят на преобърнати идеи и ценности, свят, в който преходното време въвежда и своите преходни правила. Тази необичайна „новинарска публицистика” е реакция срещу дългото мълчание, срещу отнетото с десетилетия право на собствено мнение, срещу идеологическото уравняване на съобщенията, които ги лишават от багра и смисъл, срещу утвърдената роля на водещия да няма „своя роля” в новините.

Ето защо, новинарската публицистика, която тогава създават Нери и Асен е съзвучна с времето на прехода. Всъщност тази публицистика идва на бял свят, за да задоволи току-що появилата се потребност от стабилизиране на политическия избор, разклатен от уличния натиск, от лавината от нови партии и движения, от урагана на пресата.

Именно новините открояват една особеност на Нери-нейното умение да ги превръща в броеница от
Лични преживявания

Да ги пропуска през филтъра на собствената си емоция. Нери емоционално „прегръща” съобщението, потапя го във вулканичния си поглед и гримаса, и чак след това го изпраща на зрителя.

Екранното й поведение показва нейната оценка или отношение към събитието, невъзможността й да избяга от емоционалната си природа. Имиджът е втората победа на Нери в новините, след разработената от нея професионална формула. При изграждането му тя залага на топлотата и човечността- някои от емисиите завършват с призив за помощ на бедно и изоставено дете, с молба за доставка на известно количество хартия за екипа. Това донякъде очовечава новините, поставя ги в своеобразна хуманистична рамка.

Финалите на новинарските емисии
често са колажи от литературните цитати, взети от известни произведения-„Българският модел” на Станислав Стратиев,”Агонийо сладка” на Константин Павлов, „До Чикаго и обратно” на Георги Данаилов, „Книга за българския народ” на Стоян Михайловски.

Естествено имиджът означава не само чар, но и образованост и интелигентност. И най-вече отличен професионален рефлекс, способност за бързо и ефектно преодоляване на внезапно възникналата трудност.

Класически пример е новинарската емисия на 31 декември 1991г., която започва с падане в студиото на един от прожекторите.

Последва светкавичната реакция на Нери, която веднага привежда класацията на ВВС за допустимите грешки, които отличават живото предаване от неговия ТВ запис. Този случай предизвиква голямото уважение на зрителите, които разбират, че за тяхната осведоменост се грижат професионалисти, които могат да намерят изход от всяка ситуация.

Нери с професионален хъс въвежда откритите телефони след емисията, за да могат хората да изплачат болките си. А след това ги закрива, отвратена от хулите и клетвите, с които някои зрители ги засипват. Агов разказва как политически встрастени зрители я причакват на входа на телевизията, пробутват й турски лири, хвърлят в лицето обидното прозвище „турска агентка”…

Времето е ужасно трудно, изпълнено с партиен бяс и площадна демокрация. Месеци наред улицата пред телевизията е превзета от лумпени- социалното дъно най-сетне намира поле за изява, добива легитимност в посткомунистическия хаос.

”Новините са нещо, което преживяваме заедно” ще каже Нери и отново ще загърби обидите и хулите. В порива си да укроти страстите на политиците и зрителите, да ги осмисли чрез нова свидетелска телевизия, Нери създава
Ефир 2

Тя отправя това предизвикателство най-вече към политиците.Отнася се твърде резервирано към тях, смята себе си за непартиен човек, макар и да има свое мнение и позиция за нещата.

Въобще Нери е твърде интелигентна, за да върви сляпо зад една или друга политическа кауза. И когато създава Ефир 2, изхожда най-вече от професионални критерии, което „събира” под неговия покрив доста „червени” журналисти.В някои вестници Ефир 2 е наречен „червен” ТВ канал, а Нери е дамгосана като „потомствена комунистка”.

Разбира се нито едното, нито другото е вярно, но политически разполовеното общество се нуждае и от една „разполовена” телевизия. Ефир 2 тръгва по парещите въглени на политическата публицистика, и той задава необходимия тон за някои предавания на Канал 1.

Истинското предимство на Ефир 2 е примиряването в телевизионното пространство на непримирими политически индивидуалности. Не е толкова важна физиономията на отделния политик, колкото неговото място и действия в полза на обществото, които понякога го издигат на гребена на вълната, а друг път направо го захвърлят в калта.

Именно Ефир 2 много бързо прави крачка напред в осмислянето на политиката чрез вглеждането в доктриналните различия на политиците, анализа на техните позиции и възгледи.

Чрез Ефир 2 Нери хвърля ръкавица на Канал 1 и трасира „зелен коридор” за творчески експерименти, за нови предавания и журналистически подходи, които в онези дни донякъде изравняват Българската телевизия с редица други европейски телевизионни програми.

Независимо от оригиналните си идеи, много от предаванията в Ефир 2 не са добре подготвени, и те имат сравнително кратък живот. Особено интересно е решението на Нери да „въведе” в програмата на Ефир 2 някои известни радиоводещи от БНР, но повечето от тях, с изключение на Лили Маринкова, не успяват да се наложат.

Новост е също езикът на водещите, който гравитира към всекидневната конструкция на фразата, към някои изрази от съвременното политическо арго. Най-голям успех постигна предаването „Отвъд заглавието” с водещ Петко Георгиев, което се опитваше да направи „срез” на политиката не толкова по личности, колкото по отделни проблеми.

Следователно Ефир 2 стъпи върху телевизионния експеримент, който макар и невинаги успешен, все пак накара зрителят да мисли и интерпретира по нов начин посткомунистическите сюжети. Създаденият от Нери ефир 2 по онова време приличаше на причудлива, боядисана в ярки цветове телевизионна лаборатория. Но тази „телевизионна лаборатория” в редица случаи пренебрегваше някои политически правила, което обуслови

Телевизионното уволнение на Нери
Просто в един прекрасен ден Нери се оказа еднакво неудобна за всички политически сили – тя беше имала непредпазливостта открито да афишира професионалните си амбиции за създаването на самостоятелен и независим Тв канал. В малката ни китна държава, в която родните ябълки са по- скъпи от чуждите банани , такива неща обикновено се наказват.

Чрез опита си от Ефир 2 Нери признава, че у нас е все още рано за истинска, свидетелска телевизия.”Но истински лошото е, че новините днес се направляват от кабинети- нещо като кабинетна журналистика. Напоследък чувам предимно новини, „извлечени” от пресцентровете. Всъщност новините са събития, които се случват на улиците, в Парламента, в Министерския съвет, по села и градове.

А сега доброволно се отказват от очи и уши за това, което действително се случва- доброволна абдикация от професията… Ние сме на прага на време, когато в новините подобно различаване по партиен признак е абсолютно непотребно. Разбира се, натискът на партиите върху новинарите само помогна да израснем в професията. Ние непрекъснато се съпротивлявахме. Тези три години бяха пробен камък за собствената ми професионална зрялост. Преди време тоталитарната система обичаше да свива човешката личност в идеологически граници. И проблемът бе как да разшириш собствената си личност извън позволеното. Днес сме свидетели на обратния процес- мнозина деградират и „свиват” територията на собствената си личност.Казват, че големият журналист е и голяма личност, той има мъжество и характер, за да се бори с трудностите, осеяли пътя му. Лично при мен това бяха непрестанни опити, тъпка по стъпка… ”

Важно е да си носил рулони
„Да си бърсал прахта по видеомагнетофоните, да познаваш телевизионния занаят отвътре- казва Нери.да знаеш за какво става дума. Телевизията ти дава шанс, който не бива да изпускаш. Същевременно тя много ти отнема,връзката с другите изкуства се руши – не си спомням откога на съм ходила на кино, не съм чела истинска книга.Просто няма как. Новинарството буквално те изсмуква…Не ти дава възможност да останеш сам, да се скриеш в любима книга…Аз непрекъснато живея в шпалир, в който хората непрестанно искат нещо от тебе…Дай още, дай още! Чувстваш се като голмайстор, който постоянно цели вратата. И ме боли когато виждам, че в телевизията се развива своего рода кукувичи синдром-някой дълго и изнурително лети, носи сламчици, слепя гнездото. Идва кукувицата и наготово снася яйцата си в него…

Нери въобще не е убедена, че има универсална формула за добрата телевизионна журналистика.”Всички нас на екрана ни държеше чистата интуиция казва тя – кое става и кое не, кое е добро за телевизия и кое не. Най-важна е дълбоката вода на практиката. Много неща в занаята съм открила сама – пунктуацията на фразата, драматургията в новините- дори в най-краткото съобщение има възможност за извеждане на теза и антитеза, а в живото предаване- почти като в театъра- е нужно единство на време, място и действие. Никой не ме е учил на това. Въпрос на интуиция е как да забъркаш телевизионната амалгама, за да е нужна и полезна на хората.

„Моята собствена формула за успех в телевизията се нарича отбор – казва Нери. Това е невероятно важно. В телевизията трябва да разбереш едно основно правило-тя се създава от ужасно много хора. Телевизионната работа е специфична и нямаш право да бъдеш монологичен. В такъв случай ще изгубиш собствената си инвенция, и ще отпаднеш от играта. Индивидуализмът помага, доколкото в персонифицираната журналистика е нужно да намериш своя личен образ, но съвсем друго е доколко можеш да го експонираш на екрана. В телевизията личният образ минава „през „ усилията на другите, той се опосредства от много хора.

В дългите телевизионни коридори до твоето рамо винаги е другият- съмишленикът. Екипният принцип”.

Нери докрай остана вярна на себе си – и като ръководител на пресцентъра на президента Петър Стоянов, и като силен професионален мотор в развитието на нови телевизионни проекти.

Ужасно много искаше от себе си, но и от другите членове на екипа. Докрая остана все така емоционална и човечна, с нагласата, че голямото предимство и опасност в телевизията е именно Отборът. Внезапно пое по небесния път, без да се вайка или оплаква. Никак не й подхождаше.
Почивай в мир Нери!
–––––––––––––––––-
1.Фрагмент от портрета на Нери Терзиева в монографията „Дворецът на Дедал.Телевизионният лабиринт”(1995)

Епицентър