Владимир Костов: С поглед към дните, които идват

Владимир Костов

Не са само промените на климата, които сгорещяват публичното пространство. Човек и без да ляга и става с геополитиката, усеща, че потокът на дните ни доближава към изключителни изпитания. И каквото и да твърдят политиците, били те начело и на мощни държави, никой от тях не държи в ръцете си еднозначна гаранция за бъдещето. Ако големите няма как да имат гаранция за утрешния ден, какво остава за по-малките?

Натрапва се при тези условия настойчив апел. Най-важно за всяка страна, особено за по-малките, е въпросът за съюзниците. С кого да си подадат ръка? Под чие крило да се сврат? На този избор се опира цялата „застраховка“ за утрешния ден на мнозинството държави.

И все пак и без да се чака да се изстрада един глобален конфликт, очевидно е, че приоритетът, даван на съюзите и обединенията, е изгоден преди всичко за големите.

Както за продажбите на оръжия, така и за определянето на посоката на главните усилия в геополитически план.

А интересите на по-малките? Наивно е да се очаква, че който и да е от големите ще приеме да оцени с приоритет интереса на партньорите си, а не своя собствен.

В интерес на по-малките е да опитат да имат същото виждане. И да поставят на първо място добре преценения собствен интерес. Но какво означава това? Могат ли малките да се надпреварват с големите в обема на поръчки, инвестиции, капиталовложения?

Онова, с което могат да си съперничат големи и малки страни, то е националната сплотеност в името на една политика. Тя е, която може да повлияе на баланса на силите между различни по население и богатство страни.

И съответно – ежедневието ни го показва – никоя от големите не се колебае да поощрява разединението на обществената сцена на по-малки партньори. Защото последното ги прави по-лесно манипулируеми, а влиянието на партньорите покровители – по-трудно разпознаваемо.

Затова е в интерес на относително по-малките и по-бедните страни да не се оставят на илюзията, че могат да бъдат равностойни партньори в игри с големи и богати. А да поставят винаги на първо място реалната оценка на собствения национален интерес и реализирането на определена в съответствие с този интерес национална политика.

Трудно за следване е подобно поведение и не предлага много възможности на политиците за извличане на лични облаги. Но е навярно единствен реален шанс за успешно национално развитие.

Дано по-бързо и цялостно българското общество припознае и решително подкрепи онези политици, които в последните години се ангажират в този именно път.

Епицентър