Депутатите обидени на Гешев, който им занесе 120 тома материали: Намеква ни, че нищо не разбираме

Депутатите се обидиха на Гешев за това, че им донесе 120 тома, с които да покаже какво е свършила прокуратурата. Крум Зарков от левицата поиска пет минути, за да отговори на Гешев, запознавайки се с книжките, които той им донесъл.“Книжките са с очевидния намек, че ние нищо не разбираме“, продължи Зарков.
Явор Божанков също се възмути, че папките били намек, но и че Гешев директно им казал, че нищо не разбират.

Днес Иван Гешев в рамките на седем дни за втори път бе в Народното събрание, за да се отчита пред депутатите.

Защо няма наказателни преследвания за корупция? – с този първи въпрос на Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ започна изслушването на Иван Гешев в правната комисия.

Поласкан съм, че съм поканен, отвърна Иван Гешев. Според него твърдението на Мирослав Иванов не отговаряло на истината.

Един случаен човек ми каза, че прокуратурата е единственият светъл лъч на стабилност в момента, срещнах го днес пред Съдебната палата, много симпатичен човек, добави още Гешев. През 2021 г. били образувани 7 досъдебни производства свързани с високопоставени лица.

„2021 г. бяха предадени на специализирания съд действащ министър и зам.-министър. Спецсъдът е закрит, но ние няма да носим отговорност“, добави Гешев.

Той също така каза, че борбата с корупцията е работа на цялата държава. Главният прокурор нямал спомен МВР да е докладвало, че разследва високопоставен служител.

„Още се чудя, какво би се случило, ако политик влезе в лекия автомобил на подсъдим пред съда „Антимафия“ в Италия, не във Франция и Германия. Още се чудя“, запита се на няколко пъти Гешев.

Преди месец и половина столичен вестник засне как съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов разговаря с бизнесмена Пламен Бобоков. Двамата проведоха странна среща на „четири очи“ на задната седалка в тъмен джип, паркиран зад парламента. Бобоков е обвиняем пред спецправосъдието във връзка с българо-италианско разследване за незаконен внос на опасни отпадъци у нас.

„Корупцията е във властта, подозирам, че има проблем в изпълнителната власт за разкриване на престъпления по високите етажи на властта. МВР, прокуратура и съд са скачени съдове“, добави той.

И продължи: Присъдите не се произнасят от прокуратурата. Той отговаря десетина минути на първия въпрос.

Да бъдем по-конкретни, а не да говорим политически, отвърна му Мирослав Иванов.
Защо няма резултати по скандали, които стигат до широката общественост?, попита пак той.
И добави: Съдът постановява присъдите на базата на доказателствата. Ако няма доказателствата, обвинението ще падне. Тези случаи, за които говоря, са свързани с едни осем джуджета, едни кюлчета, едни чували, едни апартаменти“.

Ние търсим справедливост и да не се поставят чадъри над определени лица, заключи още Иванов.

Гешев припомни за случая Соло, при който Илиан Тодоров първо беше оправдан, а после осъден.

11% оправдателни присъди за корупционни престъпления е добър резултат за Европа, защото знам колко е висок процентът в Европа, каза Гешев.

Той припомни, че във Великобритания един обвинителен акт бил две странички, а в СГП – от Съдебната палата до Орлов мост.

Кюлчетата и други джуджета, да не се връщаме в детските си години, каза Гешев. Той на няколко пъти призова депутатите да се придържат към Конституцията. Надявам се, че не е суспендирана, добави той.

Крум Зарков от левицата поиска пет минути, за да отговори на Гешев, запознавайки се с книжките, които той им донесъл.
„Книжките са с очевидния намек, че ние нищо не разбираме“, продължи Зарков.

Явор Божанков също се възмути, че папките били намек, но и че Гешев директно им казал, че нищо не разбират.

Дани Каназирева от ГЕРБ пък попита защо няма досъдебно производство срещу Кирил Петков. Тя се поинтересува и какво се случва с десетките дела в спецсъда, които са с материален интерес 3 млрд. лева.

Крум Зарков каза, че НК и НПК се сменяли твърде често и попита Гешев как се радва, че прокуратурата има 98% осъдителни присъди, но депутатите питали за тези, които не стигат до съда.

Не сте ме разбрал, аз поставих теми за разговор, отговори му Гешев.

„Аз нямам доверие на статистиката на МВР. Работил съм и в МВР и дали вярвате, или не организираната престъпност вече се завръща. Аз знам, че се завръща на базата на постоянния ми контакт с колегите“, обясни главният прокурор.

Припомняме, че днес общо 120 тома с материали, свързани с дейността и резултатите от работата на прокуратурата, правомощията на главния прокурор на Република България, укрепването на независимостта на прокуратурата в рамките на съдебната власт, както и практиката на Конституционния съд за прилагане нормите на принципа за разделение на властите, получиха членовете на Комисията по конституционни и правни въпроси на 47-ото Народно събрание.

Всеки от народните представители получи по 5 тома с материали в рамките на насроченото за днес обсъждане в ресорната комисия на парламента, с участието на главния прокурор, на прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи.

На парламентаристите бяха предоставени и следните документи:

Доклади за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2021 г. и 2020 г.;

Анализ на дейността на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура за периода 2012-2020 г.

Материали за дейността на ПРБ, Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура за 2019-2021 г.;

Експертни предложения от главния прокурор за изменения в Наказателния кодекс, внесени в Народното събрание на 11.05.2020 г. и 06.06.2022 г., част от които са свързани с налагането на наказания на водачи на моторни превозни средства, употребили наркотични вещества и алкохол. Както и писмо на ПРБ от 13.07.2022 г. до Народното събрание относно липсата на институционална реакция във връзка с внесени през 2020 г. и 2022 г. експертни предложения за изменения в Наказателния кодекс, касаещи престъпленията по транспорта;

Изложение относно правомощията на главния прокурор;

Независим анализ на структурния и функционалния модел на ПРБ, извършен от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия през 2016 г., който включва препоръки за засилване на независимостта на разследващите органи;

Решения на Конституционния съд, свързани с правомощията и независимостта на прокуратурата, в т.ч. на главния прокурор;

Сравнително изследване (изготвено от Институт Отворено общество-София), свързано с фигурата на главния прокурор в държавите членки на Европейския съюз, както и с функциите на прокуратурите.

Източник ЕПИЦЕНТЪР