Украински офицер на фронта: Руснаците не спират огъня. Не можем да подадем глави от землянките

На фона на битката за Донбас все по-често се говори за подготовка на украинско настъпление по направлението Николаев-Херсон, както и за освобождаването на Херсон в близко бъдеще.

Украинското издание „Страна“ разговаря за ситуацията на фронта с офицер от украинските въоръжени сили, чието подразделение заема позиции между Николаев и Херсон.

Ето какво разказва военният:

„В момента стоим зад Николаев. Това, което продължават да твърдят, че настъплението е на път да започне или дори е започнало, меко казано, няма никаква основа в реалността.

Реалността е различна.

Съотношение на силите

Руснаците са съсредоточили в нашия сектор на фронта войски, които са много по-многобройни от нашите. Както по отношение на броя на личния състав, така и особено по отношение на броя на артилерийските установки, танковете и друга техника. Нещо повече – в някои участъци нашите войски се оттеглиха назад. На малки разстояния – до 10 километра. На езика на военните това се нарича „изравняване на фронта“.

Всеки ден позициите ни са подложени на непрекъснат обстрел и има дни, в които е невъзможно да се излезе на повърхността. Седим в мазета и землянки по 24 часа на ден, толкова плътен е огънят.

В същото време руснаците не стрелят прицелно, а „случайно“ – просто обстрелват определени зони. Но това не ни улеснява – независимо от това имаме загуби. И то сериозни. Има по около пет до десет загинали и ранени в нашето подразделени всеки ден, в различни пропорции. В зависимост от мястото на обстрела.

Войната с дронове

Руснаците имат много дронове – техните „Орлани“ летят почти постоянно. Навремето техните дронове бяха осмивани в интернет, сякаш са направени от говна и пръчки. Не знам от какво са направени, но те си вършат работата. Ако над позициите се появи „Орлан“, това означава, че скоро ще има обстрел и трябва да се скрием.

Често срещан проблем на ВСУ на Херсонското направление е сигурността на комуникациите и ранното откриване на самолети и ракети.

Радарните ни станции са дълбоко в тила, не стигат дотук. Така че на практика сме беззащитни срещу малките и подвижни дронове и ракетния острел.

Откриването на такива цели тук става по следния начин – поставяме наблюдатели с добър слух и зрение, с бинокли. И те просто определят на слух и наблюдавайки дали идва „Орлан“ или започва обстрел – по свистенето на снарядите или ракетите. Руският артилерийски обстрел като цяло може да бъде засечен само няколко минути преди пристигането на снарядите. И почти няма отговор на артилерийския огън от наша страна.

Съветска и западна артилерия

Руснаците имат особено голямо предимство по отношение на количеството артилерия на километър от позициите. Разполагат с много самоходни гаубици и реактивни системи за залпов огън. Срещу едно наше оръдие има десет техни.

На нашия участък от фронта практически няма западни артилерийски системи. На други има, но не са много. Броят им също е по-малък от този на руснаците. При това те постоянно се местят по фронтовата линия – за да се избегне контрабатарейният огън на руснаците и да се коригира ситуацията в най-проблемните места.

Сражаваме се със съветски оръжия, които са останали от времето на СССР. Но и съветската артилерия е катастрофално недостатъчна в сравнение с руснаците, които разполагат с много повече оръдия и боеприпаси.

Като цяло Херсонското направление сега е изцяло в позиционна война, като и двете страни се окопават все по-дълбоко в земята и няма маневрени пробиви или атаки, поне в нашия участък на фронта.

Разстоянието между траншеите е различно. На места е около 800 метра, а има и участъци с до 4 километра. Но почти няма близки боеве – между окопите е степ. Няма къде да се скриеш. Всяко движение се забелязва веднага. Затова действието на диверсионно-разузнавателните групи е ограничено.

Вода и храна

Времето през лятото е много тежко за водене на война. Много е горещо, водата се изпива бързо и не е достатъчно. В самия Николаев има проблем с питейната вода – от крановете тече техническа, солена вода. Взема се директно от реката (градът се намира в непосредствена близост до мястото, където река Ингул се влива в Южен Буг, недалеч до устието му в Черно море).

За останалото – храна и оборудване – няма проблем, храната се доставя, имаме основното оборудване.

Психологическо състояние

Има проблем с психологическата умора. На практика няма ротация на личния състав, а в много от частите недостигът на личен състав достига до 40 % поради жертви и заболявания. Ето защо много бойци, прекарали месец или повече на фронтовата линия, се уморяват, губят боен дух и търсят всякакви начини да се озоват в тила.

Някои изобщо отказват да отидат на предни позиции. Колкото и да е странно, най-устойчиви в психологическо отношение са войниците на възраст над 40 години, които са преминали военна служба през 90-те или 80-те години.

Мобилизираните

Има недостиг на офицери, особено на кадрови. Много от мобилизираните, които сега се изпращат в нашата бригада, страдат от сериозни хронични заболявания.

За мен е огромна загадка как са преминали през медицинската комисия – например наскоро изпратиха един който има късогледство – 9 диоптъра.

Тоест той не вижда нищо без очила. Когато го попитах как е минал медицинския преглед във военното окръжие, той каза, че офталмологът дори не го е прегледал, целият медицински преглед е продължил десет минути, лекарите само са поставили печати върху протокола и са го обявили за напълно годен.

Възможна ли е контраофанзива?

Що се отнася до контранастъплението. Възможно е. Още повече, че комуникациите на руснаците през Днепър са уязвими, а нашите вече ги обстрелват (От днес в резултат на украинските обстрели стратегически важният Антоновски мост на Днепър е непроходим). Но за да продължим напред, трябва да осигурим превъзходство както в жива сила, така и най-вече в огнева мощ. В момента не разполагаме с такава възможност.

Източник Дир.бг

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

Епицентър