Психолог за детето убиец в Сърбия: Симптомите трудно могат да бъдат разпознати с невъоръжено око

Редактор: Александър Дечев

Кадри: БТВ

Психологът Димитър Цветков коментира в БТВ новините масовото убийство в Сърбия, което бе извършен оот дете.

„Без да сме близо и да познаваме в детайли конкретния случай, много трудно бихме могли да коментираме, но на първо място като говорим за такива екстрени ситуации, стои въпросът за психичната структура. Каква е психичната структура на самото дете или самия човек, който е в основата на това нещо? Обикновено говорим за три типа психични структури – невротична, която я приемаме като нормалното състояние, тъй като неврозата почти се е е превърнала в нормалното ни състояние, и тя е характерна за хората, които приемаме за нормални. Говорим за психотична структура.

Това е така наречената лудост – когато човек отключва едно или друго психично разстройство и тогава е във видим разрез с представата ни за нормалност. Има и перверзна структура, която до ден днешен не е добре обследвана. Има и гранични състояния, така наречения „бордър лайн“, които са някъде на границата между нормалността, неврозата, лудостта и перверзията. Не познаваме в детайли конкретиката, но освен спецификите на психо динамиката на самото дете в конкретния случай, има и други фактори, които не са един и два. Един от тях е ценностният стрес“, каза той.

„Това е много специфична възраст – 13-14 години, в която детето минава от детство към юношество и тгава се формира неговата идентичност. Личният опит, който той е имал от дестството си, плюс моделите, които му се предоставят от родителите или други възрастни. Когато тези модели представени от значимите възрастни като нормални са в разрез с общоприетите норми, стигаме до така наречения ценностен стрес. Тогава детето не е в състояние да изрази това, което се случва в тялото му, и започва да декомпенсира чрез други действия. Симптомите трудно могат да бъдат разпознати с невъоръжено око. Подобни инциденти могат да се случат и на човек на 50 години, който никога не е давал подобни индикации. Учителите могат да следят за други неща. Например индикации за насилие в семейството, индикации, че детето нещо таи. И тук стигаме до друг ключов момент – много често подобни прояви, дори не от такова естество, са резултат от липса на общуване и от това, че детето няма как да изрази чрез езика това, което се случва в тялото му“, смята психологът