През август горя Партийният дом, разрушиха мавзолея, а Радев назначи 100-ния кабинет на България

Август е най-горещият месец на годината, хем отпускарски, но и месец, наситен с политическа драматургия – кой с кого да управлява, ако ситуацията е предизборна; или какви промени да бъдат направени в кабинета – ако не е.

В август 2022 президентът Румен Радев назначи четвъртия си служебен кабинет, който ще влезе под № 100 в историята на България. 

Затова сякаш по традиция тези жарки дни са изпълнени и с ярки политически действия, които белязаха целия ни преход.

Най-запомнящите се августовски дни в новата ни демократична история са от началото на 90-те години.

В нощта на 26 август 1990 г., преди 32 години, пламна Партийният дом. Тогава страстите бяха нажежени до крайност. БСП, бившата комунистическа партия, бе спечелила първите демократични избори през юни с.г., но антикомунистическата опозиция в лицето на СДС не искаше да признае загубата. В пространството между президентството и Министерския съвет, известно днес като „Триъгълника на властта“, в горещите летни дни на 1990 г. изникна „Град на истината“, чиито „обитатели“ настояха за оставката на президента Петър Младенов и за публичен съд на дългогодишния ръководител на социалистическа България Тодор Живков.

В такава обстановка лумнаха пламъците в Партийния дом. Кой и защо го подпали, така и не се разбира. „Градът на истината“ обаче сви палатки, а Петър Младенов слезе от власт.

Почти по същото време две години по-късно се случиха прословутите Боянски ливади, които белязаха края на първото синьо управление. На 30 август 1992 г., преди 30 години, президентът (1990 – 1997 г.) д-р Желю Желев свика пресконференция, на която обвини правителството на Филип Димитров във война със синдикатите, с медиите, с църквата, с президентската институция и извънпарламентарните политически сили. Острите думи на първия лидер на СДС и президент на страната доведоха до политическа криза и падане на правителството на Филип Димитров два месеца по-късно.

Седем години след срива на правителството на Филип Димитров, друг кабинет на десницата – на Иван Костов, поднесе на публиката поредното огнено изживяване –  взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Това стана в дните от 21 до 27 август 1999 г.

Операцията по взривяването е ръководено лично от вицепремиера Евгений Бакърджиев, министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на ОДС. До него е и премиерът Иван Костов. С притаен дъх те и цялото правителство очакват мащабната картина от детонацията от покрива на Министерството на транспорта.

Първият взрив проехтява в 14.37 часа на 21 август. И е неуспешен.  Сградата само се наклонява. Бесен, Костов напуска „театралната“ ложа. В средващите дни са извършени още взривове, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.

След първия неуспешен опит да бъде взривен с 300 килограма взрив, сградата само се накланя. „От това вече никога няма да става мавзолей! Дечицата няма да имат за какво да се разделят след 5-10 или 50 години”, коментира тогава Евгений Бакърджиев.

„Това е един позор за властта!“, отговоря му Георги Пирински от БСП.

Същата година есента СДС се разделя с илюзиите си, че ще спечели цялата местна власт. Сините печелят София и Пловдив, но губят Варна и Бургас. През декември Иван Костов прави ремонт на кабинета си, разделяйки се половината си министри. От този момент започва и срива му в политиката, чийто край настъпи през 2001 година.

Пак през август, но през 2000 г., политическата класа е разтърсена от скандала „Бръмбаргейт“. На 28 юли, след като парламентът се е разпуснал и депутатите са поели към морето, гръмва новината, че в жилището на главния прокурор Иван Филчев са намерени подслушвателни устройства. Вестниците излизат със заглавия „Война в държавата“, председателят на парламента прекъсва депутатската почивка и на 3 август премиерът Костов докладва пред народните представители.

Години по-късно Филчев разказва, че след разкриването на СРС-тата Иван Костов лично му се е молил да не разгласява нещата, „за да не разбутваме държавата“.
„Трябваше да детронирам Костов, а наближаваха избори. Постъпих мъдро и му простих. Признавам си, че загърбих закона, затворих си очите. Да, направих го в името на една справедливост, която е над закона – гражданския мир. Тогава голяма група прокурори влязоха в службите и проверихме кой още е подслушван от Костов„. Оттогава Филчев нарича Костов „Баща на подслушването“.

По думите на Филчев, той е могъл като главен прокурор да обвини и свали от власт премиера Костов и тогавашния шеф на НСС Атанас Атанасов за подслушването. „Атанасов пропя и натопи Костов, че е наредил подслушването ми“, посочи Никола Филчев. Днес Атанасов е съпредеседател на ДБ.

И лятото на 2005 г. е „горещо“. Изборите на 25 юни не са излъчили категоричен победител. Търсенето на коалиционна формула заема целият юли и половината август. Желанието успешно да бъдат приключени преговорите за членство в ЕС обаче мобилизира политиците. И на 16 август е излъчен кабинет от три партии – БСП, НДСВ и ДПС. Тройната коалиция е с премиер Сергей Станишев.

На следващата година правителството на Тройната коалиция взима революционно решение – премахва прогресивното данъчно облагане и въвежда плосък данък от 10%. Решението за това е взето от консултативния съвет на коалицията в резиденцията „Евксиноград“ на 30 юли 2007 г.

Плоският данък е критикуван от момента на въвеждането си, но и до днес е в сила.

Август 2008 година също е горещ. Доклад на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, уличава България, че е ощетила бюджета на Общността с 32 млн. евро, източени по предприсъединителната програма САПАРД. Обвиненията се превръщат в едно от основните оръжия на създадената през 2006 г. политическа партия ГЕРБ срещу БСП в предизборната кампания през 2009 г.

А докрадите от Брюксел стават мощен политически фактор у нас.

През последните година най-горещо в политически план е лятото на 2020 г. Два месеца центърът на София всяка вечер е блокиран от протестни шествия срещу правителството на Бойко Борисов. Третият кабинет на ГЕРБ обаче успява да довърши мандата си. Въпреки мащаба си, протестите не успяват да доведат до излъчване на „свое“ правителство.

В страната започва нов политически период – на несигурност и чести избори.

Появяват се „протестни“ партии, традиционните политически сили бавно отстъпват. Някои от „новите“ се оказват еднодневки (като „Изправи се! Мутри вън“).

Други – като „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ влизат във властта и изумяват със съчетанието от некомпетентност, арогантност и високомерие.

Огъня на горещия август през 2022 година ще го разгаря президентът Радев.

От утре се завърта часовникът на неговия четвърти служебен кабинет.

Пред служебното правителство на Гълъб Донев има тежки задачи.

То трябва да успокои ситуацията в България, част от което е и да обезпечи снабдяването на страната с газ за зимата.

Трудна задача, като се има предвид, че в момента целият свят търси газ навсякъде – в Близкия изток, в Африка, в Америка. А на този фон намиращият се под санкции на САЩ и ЕС „Газпром“ силно намали доставките си за Европа.

Освен това служебният кабинет трябва да тушира напрежението с Русия, възникнало след изгонването на 70 руски дипломати и служители на посолството.

И накрая най-важната задача пред служебното правителство е да проведе парламентарни избори, които да излъчат стабилен парламент. Защото след 18 месеца, в които четири пъти българите бяха призовани да отидат до урните, най-после трябва да има парламент, който да избере Министерски съвет, способен да преведе страната през годините на кризи и война.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

Епицентър