Александър Урумов: Българският цирк почивен ден няма

Александър Урумов

Българският цирк почивен ден няма
Възможно ли е просто да са отчаяни крадци, сключили договор с дявола?
Да, възможно е.
Получават задачи за вършене – немислими за други, но за тях изпълними.
Не им пука за България, най-вероятно вътре в себе си презират всичко българско, включително българското вътре в тях самите.
Получават държава за крадене – за кратко, но изцяло. Каквото откраднат – тяхно си е.
През призмата на този договор с дявола всичко нелогично в действията им придобива логика и всичко неразбираемо се подрежда.
Това е ключът към програмата на вихрената циркова група с харвардски тишъртки.
Смеят ви се зад гърба, бъдете сигурни.

Всичко друго е зрителна измама – като един фалцетен герой, дето щеше да пляска руснаците и за награда получи висок пост в руска компания в Москва.
Като един друг теменужко, дето се усмихваше престорено на запад, докато реално продаваше на изток бургаската рафинерия, като бетонира завинаги руския петролен монопол върху България.
“По делата им ще ги познаете”, а не по яростната анти-риторика.

Когато някой прекалено много кряка срещу корупцията, значи точно в този момент краде.
Крякането е прикритие да не го обвинят, че краде.
Защото корупция се бори с дела, не с думи.
По делата, не по думите.
По реалния резултат, не по нарисувания имидж.

Проблемът е, че логата замениха Логоса, а предразсъдъкът подчини разсъдъка.
Проблемът е, че идва тежка зима, осигурена именно от техните действия /в тяхна полза/ и бездействия /в наша вреда/ – и всичкото това е пред очите ни. Ма нищо, де, “голяма работа”, ми то Конституцията “голяма работа”, газа “голяма работа”, хляба “голяма работа”, дърва за огрев – “голяма работа”, ние сме над тези неща.
Така ли?

Зареждаш бензин – не виждаш ли?
Зареждаш метан – не виждаш ли?
Купуваш каквото и да е друго – не ти ли е ясно?
И не, войната не е оправдание за злонамерената некомпетентност и клептоманията в чудовищно големи размери.

Да разкъсваш от телевизора и без това обърканото общество може да е сладко отмъщение за глупостта му да те допусне в телевизора на властта – но не е оправдание за катастрофалните последици само за една година.
Те и не търсят оправдание, те търсят плячка.
И ще я намират винаги, докато вместо за престъпленията им се говори за това кой какво и за къде държал.
Държавата отива в дерето, те гледат кой какво и за къде държал.
Малко късно гледат, те откраднаха каквото можаха.

И понеже за всеки влак има пътници, за този влак на глупостта също има, охо, и още как.
Всичко е заето в българския влак на глупостта, свободни места няма, прикачват още вагони.
Златните рибки помнят седем секунди, после целият свят им се рестартира и започва отново.
Златните рибки в българския електорален аквариум изпълняват всякакви желания, стига измамниците да издебнат точния момент на осмата секунда, като миналото лято.

Не помните ли колко нови лица се появиха – дето не слизаха от телевизора години наред, но – бам! осмата секунда! дзак! – Мая е ново лице, Кокорчо е ново лице, нищо че беше финансов служебен министър на Плевнелиев, как се появи и при сегашния, един и същ дилър им го доставя, оттам идват палячовците.
Колкото по-обратни и по-зависими, толкова по-удобни за пълен контрол и всякаква употреба.
Пожънаха ги по жътва, но на есенната оран пак ще ги посадят.

Българските ментални полета се отличават с високи добиви на социални илюзии – от тесните социалисти до широките Кокорчовци: няма прибиране, голям берекет, по няколко сезона на година.
Затова ще се върнат отново, само да се поотупат от падането и да загладят перушината, ще се върнат, къде другаде ще намерят такава богата плячка и такава благодатна към измамите ментална кротост.

Лукавият все си има планове за разрушение.
Кандидат-разрушители не липсват.
Затова нов цирков сезон ще има.
Билетите ни ги прихващат от кражбите.
Българският цирк почивен ден няма.
Най-тъжният цирк в света.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

Епицентър