Христо Нанев: Човешката душа е тънка като струна и може лесно да се скъса

Няма човек, който не би искал да надникне в миналото, да разбере какво е било, преди да се появи на този свят, откъде е тръгнал и през какво е преминал. Или пък да узнае какво го очаква тепърва, в бъдещето. Да си отговори на въпроса – слага ли край смъртта или има нещо отвъд нея?

Миналия месец в Софийската опера се състоя интересна проява – “Списание 8” на живо: “Сила за живот”. Сред изключително интересните събеседници беше и Христо Нанев, който изследва феноменалните способности на човека – ролята на аурата за здравословното състояние, енергийните атаки, разпечатване на информация по фотография, по човешка ръка, по лице и др.

Интересува се от хиромантия, френология, енергоинформационен обмен и скритите програми в човека – минало, настояще, бъдеще. 

Той е член на Дружеството на пловдивските писатели и Съюза на научните работници. Книгите “Прераждане и еволюция” – първа и втора, са номинирани за Златна статуетка на асоциация “ФЕНОМЕНИ” – 2003 г.

Като езотерик и изследовател Христо Нанев е автор на над 20 забележителни книги: за Любомир Лулчев и цар Борис III; Ванга; Слава Севрюкова; Дядо Влайчо и др. 

Специално за читателите на в. “Над 55” той отдели време, за да отговори на любопитни въпроси, които със сигурност ги интересуват.

– Г-н Нанев, нека започнем от там – какво по-точно е регресия?

– Регресия е феномен, от който се вълнуват все повече хора. С негова помощ човек достига до спомени от миналото си – не просто спомени от преди няколко години или от детството, а спомени от преживяното в минал живот. Което пък му помага по-добре да осмисли и разбере нещата, които му се случват в настоящето. С помощта на регресията можем да разберем какво се корени в проблемите, с които се сблъскваме в настоящия си живот, да анализираме проблематичните ситуации и собственото си поведение и съответно да преодолеем пречките. 

Знам, че има мнозина, които навлизат в тази област. Все пак събрах опит от доста години, от срещите с човешката болка и казвам – бъдете много отговорни

Много отговорни! Не посягайте към хора, които имат психиатрични отклонения. Никаква регресия там! Ще обърнете нещата. Аз съм ги връщал, а те казват – ще отида при друг. Не ходете, ще стане по-зле. Човек трябва да има устойчива психика, за да поеме това, което стои вътре в него. Човек, който има инсулт, инфаркт, как ще прави регресия? Един епилептик, как ще го подложите на това? Аз съм от медицинска фамилия, баща ми беше и невролог, и психиатър и съм израснал под неговото крило.

Вярвам в правилото – ако не можеш да помогнеш, не вреди!

Навсякъде се говори за живота в отвъдното, за прераждането, за пътуването в тези светове, които за обикновения човек звучат като една приказка. А всъщност за високо посветените хора това е реалност.

Ала нека отново да кажа – регресивен транс не се прави за щяло и нещяло. Не е за разнообразие или от любопитство. Винаги се прави, когато трябва да се реши проблем, за който няма друг начин. Регресията е последният влак на надеждата, когато няма други решения. Тя прави хората по-толерантни. Тя е посвоему път към мъдростта. Хора са проговаряли на непознати езици, които не могат да говорят. Много е отговорно, мен лично много ме уморява и го правя по изключение.

– Казвате, че регресията напоследък е мода. Значи ли това, че по-възрастните хора ви търсят по-рядко?

– Напротив, най-често ме търсят възрастни хора. Но там има един такъв момент, че много от тях се боят от смъртта, защото тя предстои и не всички са подготвени за срещата с нея. Понякога самият страх от смъртта действа блокиращо и по-трудно влизат в ниво, точно заради този страх. Така че, за да проведем регресия, трябва подготовка. Тя ми отнема 1 час, за да мога да преценя дали човекът има сериозен проблем, да му дам насоки, ако има подобни притеснения, как да ги преодолее, за да влезе в ниво.

– Онези, които преминават през регресия, успяват ли да се освободят от този страх?

– Един от най-страшните страхове на тази земя е страхът от смъртта. Имайте предвид, че нас ни манипулират най-вече чрез този страх. Ще ти отнема живота! Добре де, отнеми го, ами после? После ще бъдем в отвъдното и ти ще дойдеш да искаш прошка от мен. Да, така става при регресия. Често пъти този, който е палачът в отвъдното, тук се осъзнава и моли, и страда – прости ми. И обикновено в този живот се явява като близък, като роднини, които понякога не могат да се понасят. 

Регресията дава възможност да надникнем в себе си

Тя лекува душата, но душата е тънка като струна на арфа и може да се скъса лесно, когато не сме добри музиканти… Трябва да бъдем внимателни.

– Вие самият бихте ли се подложили на регресия?

– Аз съм се подлагал 8 пъти на авторегресия. В трудни моменти от живота ми, когато съм бил изправен пред предизвикателство, за което не мога да намеря рационална посока на движение, изход, път, аз съм се въвеждал в авторегресия. И винаги съм получавал точни насоки, които не са ме подвеждали никога досега. Не съветвам хората да го правят обаче. Все пак то е висш пилотаж в тази област и не бива да се правят фриволни експерименти. 

– Много се пише за машината на времето, която Ватиканът крие. Защо е този страх да я покажат според вас?

– Аз не знам дали може да има машина на времето. Може би е една метафора. Самата регресия е една машина на времето, с нея можеш да пътуваш назад, да надникнеш в миналото. 

Човешката душа е неунищожима, тя носи послания от векове, от хилядолетия, затова пиша и тези книги за Атлантида – възстановки на живота в Атлантида по пътя на регресията. Възстановки на живота в Космоса по пътя на регресията. Хора, които са имали подобни въплъщения и в които в клетъчната памет на духа са останали следи от онова време. Когато ги възстановим, можем и да се върнем назад във времето. Да видим преимуществата, слабостите, да разберем какво е унищожило тези светове, което е много полезно и за нас. Да не преповторим техния път, когато една цивилизация е обречена.

– Написахте 5 книги за Слава Севрюкова, кое е онова нейно послание, което не трябва да забравяме?

– Леля Слава е една от най-хрисимите български пророчици. Толкова доброта, толкова скромност имаше в нея. И една голяма мъдрост! Лично мен тя ме впечатли с това, когато в разговори сме я питали: лельо Славе, към какво да се стремим в този живот – към любовта, към добротата или към нещо друго? Тя казваше така – стремете се към мъдростта. 

Ако вие сте мъдри, ще имате и любов, ще имате и доброта, ще имате и духовно щастие

Това ме е впечатлявало. Няма да стигнем до мъдростта, без да вършим добри неща. Един зъл човек е хронически откъснат от мъдростта.

– Познавате много от българските пророци. Ако можем да обобщим посланията им, как виждат те бъдещето на България?

– Техните предсказания са много ясно дадени. Минаваме през сериозни изпитания.

– А има ли изход от тях?

– О, винаги има, няма тунел без изход, освен да е затрупан и от двете страни и да останем като в една минна галерия. Не, България не е в минна галерия! 

Ние минахме едно дъно, второ дъно, трето дъно, сякаш все удряме дъното… 

И излиза ново дъно и пак някой ни почуква отдолу и казва – има още, още. Но голямото затъване ще бъде свързано и с голямото просвещение. Тъмните времена ще оттекат, те вече оттичат. Много е важно да не забравяме това, което Слава Севрюкова казваше – говорете на българите от чужбина да се прибират. До 2025 г., максимум 2028 г. Защото идват едни изпитания, които ще затруднят връщането им след това. Аз много съм се питал – кои са тези изпитания? Когато дойде ковидът, си мислех, че е това. Когато почнаха войните наблизо, си мислех, че са войните. Не знам какво е, но тя говореше и за природни катаклизми. Но по-добре да не навлизаме в тази опасна тема.

– И накрая, какво е вашето послание за хората над 55? На Христо Нанев, не на пророците, с които сте общували.

– Аз минах 67 години и гледам с оптимизъм напред, защото човек е преди всичко дух и после материя. Духът и материята са свързани, ако духът е на висота, материята няма да отстъпва. Ако успяваме да поддържаме духа на висота и ако работим върху материалното – да работим и върху тялото, защото то ни е една награда, но и едно голямо изпитание – как ще се отнасяме към него.

Ако го пренебрегваме, то ще ни отвърне със същото. Ако не се грижим за него и го занемарим, ние обричаме себе си. Така че животът е една голяма мъдрост – как ще го подредим. Защото в крайна сметка зависи от нас най-вече – и в този живот, и в минали съществувания.

Валентина ИВАНОВА