Готвачката на богатите: За какво се карат те?

Темата “Парите ми” е всекидневие за всеки човек. Записвам разговорите си с богати хора, с тяхното изрично съгласие. Те откровено говорят за личните си финанси и за взаимоотношенията, които пораждат.

Тази жена е на средна възраст.

Като „избухва демокрацията”, веднага разбрала, че с проектанството е свършено. Знаела, че повече няма да има работа по специалността и инженерната й дейност е приключeна.

-Една случайност ме направи готвачка. Но знам, че няма нищо случайно.

Защото докато следвах в Техническия Университет,  ей така, от любопитство тръгнах на курсове по готварство. Там се сприятелихме с един млад човек, който имаше семейство и две малки деца. Той беше учил в готварски техникум.  Бе начетен, можеше да се разговаря с него  за книги, филми, театър. Едно е сигурно – по времето на социализма образованието бе на далеч по-високо ниво от днешното за всички млади хора .

Веднага след курсовете този  мъж се яви на конкурс и го взеха в най престижния през 90-те години хотел  Шератон.  Толкова го харесаха там, че  стана главен готвач, а след една година вече го изпратиха в друг по-голям хотел от веригата Шератон.

В началото на деветдесетте години беше голяма спекулация, хората бяха тотално объркани, стана хиперинфлация и  за една нощ  спестяванията на семействата се стопиха.

Като готвач в Шератон, моят познат казваше, че почти не излиза от хотела, имаше  стая там. Хаоса навън по улиците,  го потискаше, навсякъде бе мръсно и  безнадеждно.  

От него научих някои хитрини при готвене и как можеш да направиш едно обикновено ядене по вкусно –имаше феноменално обоняние за подправките, коя към какво ядене върви.

Един ден докато чаках за преглед в обърканите здравни пътеки на прехода, до мен чух разговор: Детето имало алергия и сега доктор изготвил специален  режим за хранене.  Но кой ще  готви ?  Трябва им готвачка  и  са готови да плащат прескъпо само да има готвачка за детето им.

Не знам какво ме бъзна, обърнах се и казах, че аз съм готвачката. Имам опит с подобни  режими на хранене. Леле,  как се зарадва тази жена! Звъня веднага на мъжа си и аз на другия ден вече имах  сериозна и отлично платена работа.

Да, всяка рецепта изисква  търпение, но аз разбирах от готвене и нямах страх. Трябваше  да се пасират  продуктите, да  се омаслява яденето  със  смлени ядки.

Елдата например я накисвам първо три часа, след като я изстискам, добавям орехи, малко сол, подправки, после задушавам сместа.  Ако искам да е сладко  добавям фруктоза или мед, но както и да се прави си иска време и търпение.

Правя кюфтенца от просо след като съм го сварила с вода, като омекне просото  го оставям под капак да се задуши. Към  това „тесто” добавям нарязан зелен лук и подправки и пасирани орехи. Оформям кюфтенцата и леко ги запичам на тефлон,  после правя към тях  соса  от кашу –смилам ядки и добавям лимонов сок и малко сол .Правя малки питки от лимец, след като го смеля.

Правя и кюфтенца от овесени ядки и боб или ечемик, има си процедура на накисване, добавяне на съставки, запичане на фурна.

Правя ядкови майонези, дресинг от семена и авокадо, соево сирене, омазнители от семена и ядки с лимонов сок, калиева сол и вода, пасирам кашу, маслини. И правя пастети за мазане върху филия.  Един път  седмично приготвям риба.

За рибена супа обработвам рибено парче  на пара, сварявам зеленчуци по избор, една  част се пасира за сгъстяване и се прибавят  на  малки късчета рибата с  подправки по желание.

Детето бързо започна да си харесва храната, беше нещо ново за него. Около година готвене по този начин, изчезна алергията , не получаваше пристъпи.  Ужасно е , когато едно дете има астматичен пристъп.

С подобни хранителни режими може да ликвидираш високото кръвно налягане за месец, стомашно-чревни проблеми за шест месеца и т.н.

Аз в мойта къща гости не каня и приятелки рядко водя. Защо ли?

Един път си работя аз в кухнята при работодателите ми.  Знаете, днешните кухни са свързани с хола. Много неудобно, целият  хол  се умирисва.

Пристига приятелка на моята Шефка. Така наричам съпругата на богаташа, за чието семейство работя. Тя не става рано.

Нейната приятелка , която седна да я чака в хола  реши  да си споделя с мен недоволството, мърмори:  Идете да й кажете , че нямам време.

-Аз в тия неща не се бъркам – казвам. Аз тук само готвя.

Приятелката й: – Откакто забогатя, важна стана. Нито беше отличничка , нито нищо.

Тя си мърмори, аз мълча.  Казах си: сигурно така ме коментират и моите приятелки, понеже къщата ми е красиво наредена, имам и парно на котле .

Хората у нас много завиждат. Винаги ги е яд, защо Аз имам това и това,  а не те! 

На никого не казвам  какво работя. Казвам че съм към една фирма и върша проектантска работа.

И все  питат откъде имам аз толкова пари. Заключението винаги е подозрение.  Нещо потайно върша. Уредила съм  се от силните на деня. Затова престанах да каня гости и приятелки вкъщи. Има много заведения, там се срещаме.

Днес по принцип  на жените не им се готви.

Семейството където започнах първо ме препоръчваха и на други хора.

Но аз си подбрах  само още две семейства. Понеделник и сряда съм в едното, вторник и четвъртък във второто, петък готвя за трето семейство. Двата дни – събота и неделя са за моя дом.

Първото което поисках  категорично,  да ме снабдяват с продукти.

 Каквото купят, това ще готвя. Едното семейство, това с алергичното дете, реши обаче да ми подарят тяхна употребявана  кола, за да си пазарувам сама продуктите.  Другите две семейства не се скъпят  за продукти,  намериха  постоянни места откъдето купуват продуктите за готвене.

За вкусно свежо месо ходят един път в месеца в  Димитровград – Сърбия. Зеленчуци  купуват от частни  градини и малки оранжерии  край София. За плодове в Кюстендилско.  Даже наеха лаборантка да проверява  нивата на нитратите. И ако е над  250- 300мг на килограм , както бяха нормите на българските стандарти едно време, ги изхвърлят.

Защото сега важат нормите на Европейската комисия, където максимално  позволеното е 1200 мг. на килограм. А за малки деца  по старите норми бе 50 мг на килограм.

По пазарите и магазините обаче намирала по няколко пъти над нормата.  Че и по-страшно. Купуваш уж да се лекуваш някакви зеленчуци или плодове, а излиза, че те са в пъти над нормата с нитратите. И това го ядем, за да сме здрави. Пародиите наоколо са на всяка крачка.

-Какво обичат да ядат богатите ли?

Ще се изненадате колко обикновени яденета си избират. Всеки месец  поне един път готвя боб. Никога не престават да искат боб.  От супите:  супа топчета, пилешка, телешко варено, спанак, коприва, пасирани супи, понякога  мъжът иска и шкембе чорба. За десерт правя  палачинки от пълнозърнесто брашно, с крем от смляни бадеми и фурми или смокини.  Още:  сармички, мусака. През лятото всеки ден има задължително  таратор с орехи  и копър заедно с другите яденета.  Още, зелеви сърми, мусака, пиле сориз.

Имах една година работодател, който искаше често яхния от сини сливи с пилешко. Дядото му готвел като бил дете.

Ако семейството е ходило  на някой скъп ресторант, после ме карат да им направя същото, обикновено придружено от ананас или  авокадо  ядене, което сладни.  

Една купчинка в средата на чинията, обикновено кафяв ориз  с парченца риба или месо, малко лютичко сосче,  зеленчукови парченца на пара, подсладено от ананас  или авокадо, и боцнато стръкче от  подправка…Само торти не ме карат да правя,  защото има отлични сладкарници, там си  поръчват.

И в трите семейства имаше отделно чистачка –идваше два пъти седмично. Идваше и фризьорка –  един път седмично.  Докъм 2012  година имаше много поводи да се ходи на гости, партита, веселби. От пет, шест години все по малко се събират на гости и  рядко ходят.

Никой от моите работодатели не знае,  че имам  висше инженерно образование.

Преди 20 години готвех за едно музикално  семейство, ходеха на концерти дори  в Залцбург,   в Прага.  Работих при тях пет години.  Бяха весели хора Заминаха за Канада. Един път си бях пуснала концерт на  Брамс, те  много се учудиха.

От другото семейство дъщерята,  ученичка,  всеки ден си купуваше „тишъртки”. Имаше колекция над 400 броя, с надписи, картинки.  Другата, по голямата дъщеря си купуваше скъпо бельо , марково също във всички цветове.  Майката пък беше луда за обувки.  Не че ги носеше, но имаше от някой модел, например сандали  във всичките произведени цветове – бели, черни, жълти, сини.

 Тя обичаше и старите мебели,  тип натруфени, с извити крака, обли маси, тежки бюфети. Ходеше, обикаляше антикварите,  оттам ги купуваше. Така си нареди къщата като  къща на някоя стара госпожа . Чистачката имаше много работа  по тях – да ги чисти и лъска.

Но полека – лека мина модата на ретро мебелите и започнаха стъклените маси, кожените гарнитури и лъскавите  дамаски на спалните.

В третото семейство, момчето пък редеше по цял ден безброй Лего конструкции..

Общо взето не харчех почти нищо от заплатата, защото винаги оставаше от яденето и по нещо за вкъщи. Така събирах пари. За 15 години моето семейство успяхме да си построим скромна къща с хол и трапезария, а на втория етаж с три спални, за нас двамата и  за двете деца. Мъжът ми умее много неща, сам направи и банята и кухнята.

По нашите стандарти мога да мина за богата жена. Готварската професията става все по престижна  Няма хотел, няма ресторант където готвача да не е на почит.  Ако не се представиш добре в кухнята губиш клиентелата си.

Тежка работа е да имаш ресторант. Не бих се наела. Днес прочутите готвачи ги наричат ШЕФ  еди кой си, като си открият ресторанти , хората се  записват   дни напред, за да ги посетят.

За какво се карат хората като имат пари?  Нали знаем, че семействата се карата главно зарад и пари.

-Е, искам да ви успокоя. В нито едно от семействата в които готвя или съм готвила, ама наистина в нито едно, не минаваше без разправии.

Ще ви разкажа случка. Пристигам аз на работното си място в „Драгалевци и чувам още от вратата разправия между жената и мъжа й. Викам си, леле, нещо ужасно е станало. Наричаха се „тъпа глупачка”, „селянин”, „комплексарка”. Зачервили се от яд, ще си връхлетят.  Като ме видя ,че влизам , мъжът тръшна вратата и изчезна  с джипа си.

За какво се караха ли?

Тя купила   прескъпо будоарно писалище  от 1860 година,  тип „секретар” с рулетка и заключване,   и дала не знам колко си хиляди евро , а и още много пари  за реставриране и почистване на всяка дупчица от дървояди. А кой в днешно време сяда да пише писмо или картичка?! Но писалището беше красиво като бижу.

Още ли има хора, които смятат готвенето за презрителна професия?

 Просто не са в час.  Значи,  на първо място всеки дом има нужда от готвачка, а какво остава за  дома на богатите. Всеки ден трябва да се яде, нали!  На второ място  е шивачката за стопанката и  обезателно фризьор. 

За адвокат, лекар и зъболекар  тук не говорим.  Обикновено  стопанките се сприятеляват с готвачката, приказват си. Стават близки.  С тях даже  и кралиците си разменят приказка.  

И докато ми разказва всичко това,  Жената на средна възраст, която готви за богаташи, се навежда  край пътеките и дворовете където вървим и  вече е набрала цяла торба  крехко поникнала коприва. После ми я дава  да си я сготвя вкъщи .

”Копривата е най-чиста. Тука никой нищо не пръска и копривата е най-чиста и вкусна. Ти знаеш ли каква хубава пролетна салата става от  назъбените стъбълца на глухарчетата? А  листата на цъфналите липи са най-меки за увиване на сърмички.”

Савка ЧОЛАКОВА,