Кой е Александър Невски?
Кадър Уикипедия
Днес Православната църква отбелязва празникът на свети Александър Невски. Храмов празник е на столичната катедрала „Свети Александър Невски“, която се намира на едноименният площад в столицата.
Издигната е преди повече от век на най-високото място по онова време в София и е един от символите на на цяла България.
Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през 1879 г.
по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов)
От завършването си през 1912 година досега тя е сменяла името си само веднъж на „Св. Св. Кирил и Методий“ за 5 години след руските бомбардировки над Варна по време на Първата световна война.
Тя оцелява и от шрапнелите и ударните вълни от англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война, които повреждат сериозно катедралата
Ако храм-паметникът е добре познат като сграда, то за повечето българи е малко позната историята на личността, на която е именуван – Александър I Ярославич Невски.
Той е символ на основната идея около, която се формира руската нация и 5 века по-късно Руската империя – противопоставянето на Западна Европа.
Александър Невски провежда политика на сближаване със Златната орда на монголите и фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние.
Той нанася две тежки поражения на католическите сили – на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
Обикновено е смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а изследователи като Лев Гумильов разглеждат управлението му като начална точка на формирането на руския етнос.
„Отидете и кажете на всички навън, че Русия е жива. Нека дойдат да ни посетят без страх. Но ако някой дойде при нас със сабя, той ще умре от сабя. Руската земя е устояла и ще устои!“, казва Невски във филма на Айзенщайн от 1938 г., създадена под зоркото око на Политбюро, главният орган на КПСС.
Рицарите от тевтонския орден символизират немците, а позицията на Александър Невски несъмнено е патриотична.
Но в реалния живот той никога не е изричал подобни думи.
През 1230-те и 1240-те, когато се развихря битката на Чудското езеро, руска държава все още няма.
Александър всъщност се бие на страната на Новгородската република.
Александър Ярославич е роден около 1220 в Переславъл Залески, център на владенията на баща му Ярослав Всеволодович. През 1236 той е избран от жителите на Новгород за княз.
Едва 20-годишен Александър Ярославич ръководи военните действия на Новгород срещу Швеция в Шведско-новгородските войни. На 15 юли 1240 с малка армия той напада шведите, които малко преди това са дебаркирали при вливането на река Ижора в Нева. Той удържа победа и шведите се оттеглят, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки успеха си, той влиза в конфликт с новгородските боляри и скоро е прогонен от града, като мястото му е заето от брат му Андрей Ярославич.
В началото на 1241 Тевтонският орден предприема настъпление към Новгород и Александър Невски отново е повикан, за да оглави военните действия. На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро и Александър Невски отново удържа победа.
Руската историография традиционно придава голямо значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният ефект от тях е спорен, те се превръщат в символ на противопоставянето на Русия на Западна Европа и трябва да балансират въздействието върху националното самочувствие на катастрофалните поражения от Монголската империя няколко години по-рано.
През 1247, след смъртта на баща им, Александър Невски и брат му Андрей предприемат пътуване до столицата на Монголската империя, чийто васал е Владимирско-Суздалското княжество. Великият хан в Каракорум определя Андрей за наследник на Ярослав.
През 1251 Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия, които сключват договор. Малко по-късно той отива в Сарай, столицата на Златната орда, и обвинява Андрей, че си присвоява част от данъците, дължими на Ордата. През 1252 Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася поражение на Андрей при Переславъл и Александър става велик княз във Владимир. През 1256 той ръководи лично военна кампания срещу шведите в днешна Финландия, а през 1259 потушава въстание в Новгород.
През цялото си управление Александър Невски се стреми да поддържа добри отношения със Златната орда, като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Тази политика получава различни обяснения в историографията. Според някои изследователи той прави това, за да предпази страната от нови опустошителни нашествия. Като негови успехи са сочени освобождаването на Православната църква от данъци към монголите и издействането на неучастие на руски войски във водените от тях войни. Други автори твърдят, че той смята заплахата от католицизма за по-силна и предпочита религиозната толерантност на монголите. Според по-критичните изследователи той поддържа васалните отношения като гаранция за собствената си власт в страната.
Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547. Празникът му е на 23 ноември.
В края на 13 век е съставена хрониката „Житие на Александър Невски“ („Житие Александра Невского“), която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и днес.
На 21 май 1725 императрица Екатерина I създава ордена Александър Невски като едно от най-високите руски военни отличия. Премахнат след Руската революция от 1917, на 29 юли 1942, по време на Втората световна война, орденът е възстановен в Съветския съюз, за да поднови спомена за войните на Александър срещу германците.
През 1938 година комунистическият режим финансира високобюджетен пропаганден филм с антигерманска и антикатолическа насоченост, режисиран от Дмитрий Василиев и международно известния Сергей Айзенщайн – „Александър Невски“ има голям успех сред публиката, но е спрян от прожекции след сключването на Пакта „Рибентроп-Молотов“ през август 1939 година, за да се върне по екраните след началото на съветско-германската война две години по-късно. Музиката за филма е написана от Сергей Прокофиев, който по-късно я преработва в концертна кантата.
В завещанието на Александър има интересен детайл: той завещава на най-малкия си син Даниил (1261-1303) Великото московско княжество. Даниил основава Московската династия.
През 1547 г. Иван Грозни става първият цар на Московското царство. През същата година Александър Невски е провъзгласен за светец от Руската православна църква. Това се случва по заповед на Макарий, митрополит на Москва. С обявяването на Александър (както и на много други руски князе и свети мъже от миналото) за светец в Москва Макарий създава идеологическата религиозна основа на новата държава.
Важно е още, че през 1540-те Москва продължава да води война с Ливонската конфедерация. Имиджът на Александър Невски като първия руски княз, победил ливонския орден, също допринася за постигането на подобни идеологични цели.
Подвигът на Александър отново е припомнен в началото на XVIII в., когато Петър Велики побеждава Швеция във Великата северна война, припомня bg.rbth.com. През 1710 г., когато войната все още е в разгара си, Петър заповядва в Санкт Петербург да бъде построен манастирът „Св. Александър Невски“ (по-късно Александро-Невската лавра). Петър го издига там, където смята, че през 1240 г. се е провела битката на р. Нева (всъщност тя се развихря на 19 км от мястото на Александро-Невската лавра).
Две години след победата над шведите, през 1723 г., Петър нарежда останките на Александър да бъдат преместени от Владимир в Санкт Петербург и да се съхраняват в манастира „Александър Невски“ като символ на руската победа над Швеция.
Александър става светецът-покровител на Санкт Петербург, а Петър нарочно обявява 30 август (по стар стил) за празник. Това е денят, в който е подписан Нищадският договор през 1721 г., с който се слага край на Великата северна война. Важно е също, че на смъртния си одър самият Александър се помонашва, както всъщност правят много князе. След като Петър Велики мести останките му в Санкт Петербург, той нарежда на Руската православна църква да слави Александър не само като военен пълководец, но и като монах. Оттогава Александър Невски се тачи като небесен покровител на руската армия.
