Лиляна Русева, която нарочиха, че рисува картините на мъжа си Светлин Русев
Идете сега в Националната художествена галерия- Квадрат 500, да видите картините на Лиляна Русева, защото има Ретроспективна изложба – 90 години от рождението й (1932-2009).
Експозицията представя нейни картини от 60-те до последните й творчески години от началото на 2000г. Експозицията на известната ни художничка с класическия си стил и прецизен рисунък ще ви припомни картини, видяни в предишни нейни изложби, както и непоказвани платна, но нито едно не е подобно на онези, които рисуваше мъжът й Светлин Русев.
Дали между Лиляна и Светлин като мъж и жена от една и съща професия е имало влияние, по-специално в пейзажите, това е възможно, както би било при всяко семейство певци, поети или архитекти.
Но трябва да си голям лаик, за да кажеш подобна глупост, че жената е рисувала картини на мъжа си.
Като днес си спомням поразителният й автопортрет, който няма как да забравиш. Наскоро бях видяла окачена репродукция на картината в дома на друга художничка. Каза ми:. „Държа си я, харесва ми, защото ми напомня на моя живот”.
Картината я има в изложбата:
Художничката е с чаша кафе, кафето е изпито, на дъното е утайката.
Децата са тръгнали на училище, мъжът на работа, а тя какво прави, какво очаква?
Погледът на самата художничка в автопортрета й е ненадминато изразителен.. .
Цялата й вътрешна разтерзаност между самосъжаление и изпълнен дълг към семейството прозира в него.
Тази борба между времето за творчество и времето посветено на дълга на жената в семейството е често като лайтмотив в картините на Лиляна Русева.
Още с първите си изложби през 70-те години, Лиляна Русева привлече вниманието в изложбените салони. Тя първа представи картини с голи тела по времето на соца и предизвика голяма полемика.
Картината се показва за първи път в ретроспективната изложба
Тя първа повдигна завесата на двойно притиснатата жена между грижата за дома и времето за професионалния й живот.
Спомням си и историята на друга картина : – „Моите деца”; изобразени са двете й момичета Милкана и Ралица, но там е и мъжът й Светлин Русев, полускрит зад разтворен вестник.
В тази картина има много подтекст и лаконично изпратено послание дори и чрез заглавието. Казала е каквото трябва!
Навремето Кирил Кръстев е написал за нея: етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност”.
Често в картините й има прозорец, а през него се вижда част от пейзаж. Нарисуван винаги с прецизност и изисканост, като римейк от ренесансова творба.
Един път заварих Лиляна пред току-що завършено платно и не се сдържах, ахнах:
– Къде откри този прекрасен пейзаж?
– Отсреща, каза Лиляна с учудване, не го ли виждаш? – и ми го показа през прозореца на дома си. Бях гледала през този прозорец десетки пъти. Да, ама тя го беше видяла.
Днес излъчването, емоцията на нейните картини си остават все така силни, както и техните послания. Изображението докосва сърцето, а изкуството е именно в това докосване. Разгледайте изложбата, ще докосне сърцето ви.
Ретроспективната изложба на Лиляна Русева – 1932-2009 – ще може да се види през ноември, декември, януари до средата на февруари 2023.
Има издаден и прекрасен албум, който се продава в НХГ – „Квадрат 500” .
Савка ЧОЛАКОВА,
