Девет въпроса към кандидатите за шеф на Съвета на ректорите

Преди месец, на 13 май 2022 г. във Варна се състоя Общо събрание на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България, на което трябваше да се избере нов Председател за следващия двегодишен мандат. Единственият кандидат за този пост беше проф. Анастас Герджиков, Ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, който е и настоящият Председател на Съвета на ректорите.

Тогава се случи нещо неочаквано. Проф. Герджиков беше бламиран и постът Председател остана вакантен. В публичното пространство излезе информация, че провалът на избора на Ректора на СУ е директно свързан с неговата пряка и косвена поддръжка на „идеите за реформи“ във висшето образование на сегашния образователен министър проф. Николай Денков – академик на БАН.

След няколко дни, на 9 юни 2022 год. е насрочено ново Общо събрание на Съвета на ректорите, с дневен ред избор на Председател и на другите управителни и контролни органи на гражданското сдружение. Запознати твърдят, че до този момент желание да се кандидатират за длъжността Председател на Съвета на ректорите са трима уважавани български професори: проф. Димитър Димитров, Ректор на УНСС; проф. Христо Белоев – академик на БАН, Ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и проф. Лъчезар Трайков – академик на БАН, Ректор на Медицинския университет в София.

Според Устава на Съвета на ректорите (чл.2), сдружаването на висшите училища цели да „участва във формирането на държавната политика в областта на висшето образование и научните изследвания“. Също така, да подпомага членовете си и да съдейства за утвърждаването на стабилна система на висшето образование. Във връзка с това са и непосредствените отговорности на Председателя на Съвета на ректорите („ректорът на ректорите“), който представлява висшите училища и изразява общите становища във връзка с развитието на висшето образование.

След проучване на въпросите, проблемите и мненията на ректори на висши училища и с ясно съзнание за обществената значимост на проблема, редакцията обобщи и си позволява да зададе на кандидатите за този обществено престижен и отговорен пост няколко въпроса, отговорите на които да станат публично достояние. 

1. Каква позиция ще защитавате, за да не допуснете форми на политически диктат в автономията на висшите училища: как ще се противопоставите на опитите чрез фискални механизми, заложени в държавния бюджет, без обсъждане и постигане на съгласие, да бъдат решавани възлови въпроси за развитието на държавните висши училища? Примерите в това отношение са показателни: последният случай, свързан с разпределението на 20 милиона за държавните висши училища, се обвърза с критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав, разработени в „лабораторни условия“ според субективните представи на министъра на образованието?

2. Какви стъпки на законодателно ниво трябва да се предприемат за стабилизиране и развитие на научния потенциал на България? Поради ниските стойности на заплащане и остарялата материална база младите хора не търсят научна кариера, а за съжаление и част от утвърдените учени също се насочват към друга реализация. Статистиката отчита застрашително намаляване на академичния състав, като България вече е достигала критичния минимум по брой учени и рискува до няколко години да се лиши и от това съсловие. И то в условия на общество на знанието! Бихте ли настоявали, на първо време, да се отмени унизителната дискриминационна наредба с отстраняването на университетски преподаватели, които са в най-творческата си възраст между 65 и 70 години за да се закрепи, макар и временно, системата?

3. Какво е отношението Ви към тезата, че българските висши училища са прекалено много и че трябва да се обединяват. При положение, че европейската практика показва, че редица държави с население, съпоставимо по брой с българското, поддържат двойно повече висши училища. Постановката за закриване или обединяване на висшите училища се отнася само до държавните, а те играят важна роля, изпълнявайки непосредствени задачи за развитието на българските региони. Предложението на министъра на образованието и науката – държавните висши училища да се намалят драстично (като уж се обединят) отново бе направено „на тъмно“ без дискусия и обществен дебат в Съвета на ректорите!

4. Какви действия ще предприемете при решаването на един от основните проблеми на университетите, а именно привличането и задържането на млади преподаватели?  Не считате ли че, показателите в някои групи от минималните национални изисквания са завишени и биха възпрепятствали задържането на млади учени във висшите училища, което е един голям проблем, особено в областта на Информационните и комуникационни технологии?

5. Как ще защитите българския национален интерес – правото на българските учени да работят в научни направления, решаващи предимно български въпроси? Тоест в областите на хуманитаристиката, социалните науки, юридическите науки, географията, геологията и т.н.? В новите промени на ППЗАСРБ се наблюдава фиксиране върху публикации в списания, отразени почти единствено в две бази данни (Web of Science & Scopus), което по своята същност е унищожително за българската хуманитаристика и социални науки. Тук възниква въпросът къде тогава е смисълът в обособените критерии по области, след като има направления, чиято видимост в базите данни е почти невъзможна?! А бихте ли казали нещо и за фаворизираните издателства, които „като му дойде времето“ ще разберем кои са?

6. Какво ще предприемете за да намалите безпрецедентната намеса на синдикат Висше образование и наука (ВОН) в работата на Съвета на ректорите?

7. Подкрепяте ли глобалната философия на министър Денков за промени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, свързани с минималните национални изисквания?

8. Българската академична общност подкрепя БЕЗУСЛОВНОТО повишаване на трудовите възнаграждения на българските учители. Уважаеми кандидати, бихте ли ни запознали с вашите идеи за БЕЗУСЛОВНО повишаване на стартовите заплати на преподавателите във висшите училища.

9. От постановките на ЗВО, а и от Устава на Сдружението е ясно, че (поне на теория) Съвета на ректорите е независим орган. Какво вие и ръководения от вас Управителен съвет бихте направили и какво бихте променили за постигане на реална свобода на действията си, без по пряк или косвен начин да зависите от мнението на политическата фигура Министър на образованието и науката (който и да е той)?

Епицентър