Честито Рождество Христово

Снимка Pixabay

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало във Витлеем, град във възстановеното под римска опека царство Юдея на Ирод I Велики. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година (когато в България като държавен календар е приет Григорианският календар) – на 7 януари по официалния граждански календар, който ден съответства на 25 декември по юлианския календар.

През 1968 година Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 година, съобщава Уикипедия.

Произход на понятието

Според Речника на българския език, „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.

Християнство

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, предназначено да замени използваното до 6. век летоброене от възшествието на Домициан, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Иисус Христос се родил през 754 г. от основаването на Рим. Методът му получава разпространение отначало предимно в Западна Европа. Според задълго останалото популярно на изток летоброене „от сътворението на света“ Исус е роден през 5508 г. от сътворението на света.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В III век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от III и IV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, вероятно като част от противоборствата им с митраистите. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около VII век. Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в V век.

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус майка му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, отишли от Назарет във Витлеем, Юдея, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята – в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му (според еврейската традиция, която изглежда е била приложена в този случай, към населението на зависимото царство на Ирод, въпреки че римската е била по местоживеене). Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната култура „яслите“ или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място – в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда)[5]. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, , който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14) В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син.

Според Новия завет, Младенеца Исус почели и трима източни мъдреци, известни като Тримата влъхви, доведени във Витлеем от Витлеемска звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус от опита на Ирод да го убие, посредством така нареченото Избиване на младенците. (Евангелие от Матей, 2:9-13).

Според Лука, след като изминал така нареченият период на очистянето на родилката, Исус бил заведен от родителите си в Йерусалим за да го представят пред Йехова във Втория храм и да извършат традиционните жертвоприношения на птици. Там тогова бил праведен мъж на име Симеон, на когото Светият Дух бил обещал, че няма да умре, докато не види Христос и който силно се зарадвал, когато го зърнал. Освен него, детето възвествявала и възхвалявала сред множеството и престарялата пророчица Ана, дъщеря Фануилова, която също го очаквала. За това е празникът Сретение Господне. После Йосиф, Мария, заедно с Исус се върнали в Назарет, но редовно идвали в столицата за празника Пасха. (Евангелие от Лука, 2:22-41)

Евангелист Йоан не казва направо къде е роден Исус Христос, но споменава, че хората в Галилея са смятали, че е от Назарет. (Евангелие от Йоан, 1:43-46) Също така и Марк го нарича Исус от Назарет. (Евангелие от Марк, 1:9) Матей обосновава връзка на Исус с Назарет, с това че имало древно пророчество, според което Месията трябвало да се нарече Назорей. (Евангелие от Матей, 2:23)

Рождество Христово се описва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството (книгата „Томино евангелие“ или „Детство Исусово“) и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Радослав, Радослава, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина.

Екипът на Интернет пожелава на всички вас светли празници и благодатна година!