Валерия Велева: Лили Иванова винаги има отговор на въпроса – за какво си струва да се живее

Спомняте ли си как точно преди една година (14.09.2021) колегата Георги Тошев се „тагна“ от концерта на Лили Иванова в Античния театър в Пловдив с коментар: „Всичко има начало… и край! Да знаеш кога и как“. Намекът му, че най-голямата звезда у нас е време да слезе от сцената, взриви артсредите и журналистите.

Заради проблеми със звука, които може да се случат на всеки концерт, у нас кипнаха бурни емоции – че спектакълът не е бил на ниво, че примата е пяла фалшиво и голяма част от зрителите останали разочаровани. Тонът на тези ожесточени дискусии започнаха именно от поста на Тошев.

Няколко дни по-късно Лили бе във Варна. И разказът на потребител във Фейсбук Sweex Gloss, който е бил на концерта й, бе следният: „Та за Лили… Бях на концерта във Варна, който беше вдъхновяващо-зареждащ, даже се възхищавах на гласовата ѝ форма и възможността да направи такъв концерт. Хората няколко пъти станаха на крака и аплодираха. На края просто си стояха на крака и се радваха. Лили пя около час и половина и имаше 2 песни на които очевидно не чуваше и имаше проблем с ритъма, но в рамките на нормалното. Не вярвам за 10 дена да е дошъл „краят“ ѝ, особено предвид това, което аз видях и чух“.

Мислех си за всичко това сега, когато в същия Пловдив същата Лили Иванова (но с една година отгоре на нейните над 80) вдигна на крака същата публика. Примата излезе с два последователни концерта в Града под тепетата, а публиката просто я понесе на ръце от аплодисменти, след като тя ѝ „инжектира“ убийствена доза емоция от любов.

Лили се раздаде така, както само тя може. С неизчерпаема енергия, с глас – пронизващ душата и сърцето, с присъствие на звезда от световна величина. И за не знам кой път ни доказва, че този глас не повяхва нито с годините, нито с темпа на концертите.

Омагьосана от въздействието на певицата зрителка разказва как след поредицата от бисове Лили излязла за n-ти на сцената на Античния театър и започнала да пее с глас все едно, че е начало на концерта.

„Къде е сега Геори Тошев да го видя аз какво ще каже. Лили му го върна тъпкано с лихвите. Браво и, двете вечери беше брилянтна… Направо ни отвя. Отнесе ни като ураган“, написа във Фейсбук Нина Бръмбарова.

Да, Лили преживя тежко, но смирено и по нейному тихо, написаното от Тошев тогава. Можем само да си представим страстите, които са бушували в душата ѝ, след това брутално нахлуване в професионалния ѝ и личен периметър и то от човек, който би трябвало да е наясно с творческите турбуленции на всеки артист.

И колко хъс и усилия положи тя, за да изглежда днес така, сякаш кариерата ѝ започва отначало. И да „отнесе като ураган“ зрителите си.

Именно в Пловдив Лили искаше да покаже, че никой няма власт над таланта и феноменалното ѝ въздействие върху публиката. Искаше всички да видят, че животът ѝ е в ръцете на тази публика, и само тя решава. Искаше да демонстрира, че диша единствено въздуха, който се движи от силата на аплодисментите.

За Лили Пловдив е особен град. Артистичната му атмосфера я зарежда допълнително. За нея Пловдив е „българския Париж“, градът на прочутите ни художници. Тук за първи път тя се среща със Златю Бояджиев в началото на 70-те години…
Един ден от екипа ѝ съобщават, че възрастен човек я чака два часа пред вратата на залата, където трябва да се състои концерта ѝ.

„Поканете го веднага“, отговорила Лили и пред нея се появил самият класик на българското изобразително изкуство.
„Искам да ви рисувам“, казал ѝ майсторът на четката и ѝ предложил да дойде след няколко дни в ателието му. Лили отишла с двама от музикантите, които през цялото време я разсмивали.

„Не се смей!“, непрекъснато ѝ повтарял Златю, докато я рисувал с парализараната си вече ръка. И днес портретът, който ѝ направил Златю Бояджиев през 1974 година (две години преди да си отиде от този свят), е на видно място в нейния апартамент.

„Пловдив си е Пловдив. Вие сте убийствена публика“, даде воля на вълненията си Лили, при нестихващите бурни аплодисменти, с които екзалтираните зрители посрещаха финалните фрази на всяко нейно изпълнение.

Цяла книга може да се напише за емоционалната връзка на Лили с публиката ѝ само от постовете на фенове на концертите ѝ, пуснати на стената й във Фейсбук
Anita Vrachanska: Идвам от Лондон! Дано времето е с нас!
Nina Caneva Lesnar: Там (в Пловдив) съм ако ще и камъни да падат. Това е Лили. Заради тези концерти се прибрах от Сащ.
Mariya Dimitrova: Приготвяме чадърите и се молим (дъждът) да спре. Във втората вечер организаторите изчакаха дъждът в Пловдив да спре, за да започен концертът на Лили. Но това избощо не помрачи настроението на публиката.

Василка Канева: Лили, дори и сняг да вали, хората ще дойдат, защото вие сте Светило, вие сте Неповторима. Аз снощи бях на концерта ви и мнооого сме доволни, ще пазя спомена за вас дълго време. Да сме живи и здрави всички и следващата година пак да се видим. Приятно турне Лили, заедно с екипа ви. Бъдете здрави!!!

Райна Асенова Ангелова: Почувствах Лили Иванова като свой учител, гледайки великолепния й концерт, докато премислях нейния живот и грандиозтата й кариера! Благодаря ѝ за това, което ми даде през тази вълнуваща за душата ми среща. Мога да добавя две думи с главна буква – Талант и Труд! Аплодирам от цялото си сърце и душа таланта и силата на тази уникална българска певица Лили Иванова! Благодаря!

İsmail Zülbiye Başaran: ТЯ е моето детство, моята младост моят живот…БЛАГОДАРЯ

Vessy Kalcheva: Няма сравнение за тази жена! Когато чуем Лили Иванова, трябва да се изправим, както слушаме химна!

И сега да си помислим каква е цената за всичко това – за 4 концерта 2000 изминати километра по пътищата на страната; 18 часа сън; в 3 часа през нощта вицове в колата, за да поддържа духа на шофьора; после репетиции в дъжда без „Няма“ и „Не мога“; мигове за вътрешна концентрация и… стъпките към сцената, която винаги крие изненади… Концерти по два часа с глас на живо – върхова творческа и психическа устойчивост; професионализъм без компромис;  тотално емоционално раздаване…

Цветя. Аплодисменти. Бисове. Аплодисменти. Цветя.

Всичко е като във водовъртеж.

Завесата пада.

Но напрежението остава.

Душата е като опъната струна.

Умората е убийствена.

Лили е между многолюдието и самотата, беше написала поетесата Надежда Захариева.

Между взривовете от аплодисменти и тишината на самотата.
„Дансигът на самотата е мой единствен съдия“ (Даниела Кузманова), изпя преди близо половин век Лили.
И до днес е така: „Всяка твоя болка/ преживях и аз до теб./ Всяка твоя радост / грееше във мен. /Твоя сянка бях, / но разбрах едва сега, /щом вратата хлопна,/ колко съм сама“.

Благословена със силата да раздава любов, като всеки велик творец, Лили винаги ще е сама.

Но винаги ще има отговор на въпроса – за какво си струва да живее?

За онази публика, без която не може да диша.

А тя никога няма да каже: Стига!

Епицентър