Мирела Костадинова: Лечителят Неофит Калчев осъдил италианска компания заради кладенец
Йеромонах Неофит Калчев Златоуст или Дядо Даскал, както са го наричали хората от Царева ливада, е билколечител и известен учител. Имал необикновени познания в народната медицина. Лекувал успешно почти всички заболявания на човека. С единственото условие да го потърсят в ранен стадий на болестта. Занимавал се с примитивна хирургия и зъболечение. Намирал и лек за домашните животни.
„Търпение – спасение“, обичал да казва той на страдащите.
Слаб, среден на ръст, с аскетичен израз на лицето и дълбоки очи. Имал дълга раздвоена брада. Облечен в черно шаячно расо и калимявка, които ушил собственоръчно, ходел обут в кундури. Така го помнят съвременниците му. Вървял бавно, не говорел много. Понякога се шегувал, но не преминавал границата, при него всичко било с мярка.
След Освобождението той написва ценна книга – „Народен домашен лекар – общодостъпна книга за човешките болести и тяхното лекуване“. Първото ù издание е през 1891 г. Малката книга е отпечатана в Трявна, в печатницата на Васил Зидаров. Тя съдържа болестите и билките, с които се лекуват хора и животни. Написана е на достъпен език, без медицинска терминология.
„Много болести трябва да се лекуват по-рано, а не когато вземат голям размер, защото и най-малката болест се поражда голяма, даже и неизлечима, която докарва смърт. Ние имаме лош обичай по лекуването. Като вземем за някоя болест едно лекарство, употребим го веднъж – дваж и не получим помощ – оставяме го, после вземаме друго и т. н. Това не трябва да се върши така, а трябва да се взема едно и също лекарство 20-30 и повече дни и тогава ще има полза“, пише той.
Полезната книга съдържа и рецепти за много болести, дори и за лечение на рак. Дядо Даскал съветва тревите да се събират през юни и юли, когато имат най-голяма сила, да се използват цветове, листа и корени. После се нарязват на дребно, изсушават се на сянка, никога на слънце. А когато изсъхнат се слагат в книжни торбички или кутии. Съхраняват се на сухо място. Авторът се извинява на читателите си, че не е илюстрирал растенията, „което с готовност бих направил, ако не бях имал предвид високата цена на илюстрацията у нас“.
Ценното четиво до 1934 г. има осем издания. Книгата днес е библиографска рядкост. През 1972 г. е издадена в САЩ от дряновец, който се изселил там. Най-доброто издание с лечебни рецепти е отпечатано шест години след смъртта на Неофит Калчев. Отново в Трявна от монасите в Преображенския манастир край В. Търново.
Неофит Калчев е от село Орешак, Ловешко. Роден е на 12 май 1848 г. Завършва основно училище в Троян. Учил е терзийски занаят. Когато навършил 20 г. братята му се скарват за имоти. Ощетен останал Неофит Калчев. Тогава той напуска бащиния си дом и никога не се завръща там.
Отива послушник в Дряновския манастир, а след година и в Преображенския, където бил близък с отец Зотик, една от духовните личности по онова време. В манастира среща и Матей Преображенски.
Неофит Калчев пише: „Аз се сдобих с простите медицински познания от моята престаряла баба Мария и майка ми Тодора, те бяха народни лекарки. След тях имаше един монах на име Матей Петров от с. Ново село; той беше живял в Света гора 8 години; сполучил беше да изучи на гръцки език народната гръцка медицина и я превеждаше на български.
След завръщането си в България ходеше от град на град, от село на село подбуждаше народа да се повдигне против турското иго. Това беше 1872 -1874 година. В онова време аз живеех в манастира „Св. Преображение“ до Велико Търново. Поменатий отец Матей често идваше в манастира“.
По това време Неофит Калчев вече се интересува сериозно от медицина и научава още за тънкостите на лекарствата от Матей Преображенски – Миткалото. В какви дози се варят билките, за кои болести служат. Много от неговите рецепти, мехлеми, компреси попадат в книгата на Неофит Калчев. С тези билкови рецепти Миткалото и дядо Даскал лекуват Левски.
Вероятно двамата мъже са тези, които казват на Апостола за тревата котешка стъпка, която той винаги носел в торбата си.
В същото време в манастира пристига и йеромонах Хрисанта, живял дълго в Йерусалим и работил в Руска болница. От него Калчев също получил безценни познания върху лечението на разни болести.
През 1875 г. Неофит Калчев отива в село Голямо Ялтаре, днес село Русаля, близо до В. Търново. Помага на учителя Димитър Георгиев от Беляковец. Той е и председател на революционния комитет в Голямо Ялтаре, който е основал Миткалото. По-късно го убиват по време на боевете в Дряновския манастир. На него Неофит Калчев предава храната и цяровете промъквайки се по течението на реката откъм Царева ливада в обсадения от турците Дряновски манастир. Това става през пролетта на 1876 г.
Тогава Фазлъ паша започва да го преследва и едва не е обесен. Но Неофит Калчев е близък на началника на Дряново. Той казал на Фазлъ паша, че не е въстаник, а хекимин. Пашата го пощадил. По време на обсадата на Дряновския манастир Неофит се крие от турците две седмици в една махала на село Чакалите. И успява да се спаси.
След Освобождението и той се установил да живее в Чакалите, в малките стаички на църквата. Става главен учител на селото и църковен певец. Преподавал е и в Бучуковци, Игнатовци и други села. Даскал е общо 27 години. Зад гърба си винаги имал много дълга лескова пръчка, отсечена и излъскана лично от него в дебелия ù край, с която биел непослушните деца. Наказвал ги на колене върху орехови черупки или царевични зърна с вдигнати нагоре ръце. Някои от малчуганите тайно зашивали отвътре на крачолите на потурите си овчи кожи, за да не им убива. Когато децата срещнели Дядо Даскал на улицата потрепвали от страх.
В свободното си време приемал болни, които идвали от близо и далеч. Посещавали го хора не само от България, но от Влашко, Сърбия и Гърция. Пред вратата му чакали мъже, жени и деца, дошли при него да търсят изцеление на страданията си. Най-много болни ходели през есента.
В Чакалите дядо Даскал се пенсионира с 35 лв и 25 стотинки пенсия. За две години живее в село Бряст, а през 1905 г. се преселва в Царева ливада, където се занимава с народна медицина. Краеведът на този край Моисей Моисеев изследва този период от живота му, записва случки и подробности.
От него научаваме, че Неофит наема квартира в къщата на Върбан Дочев. Тя се намирала на центъра на селото. Настанил се на втория етаж. Към него се изкачвал по външна стълба. Приемал пацентите си в една от стаите. Там имало груба маса отрупана с билки и книги. Няколко трикраки столчета. Полица с лъснати медни съдове за хранене и бял медник пълен с вода за пиене. В стаята му имало и долап. Отдолу го ползвал за съхраняване на храна, а в горната част подреждал книги.
Креватът му бил скован от няколко дъски, положени върху две дървени магарета. Покрит бил с черги и козяци. По гредите висели много китки с билки.
Пенчо Гоев от село Пърша си спомня перди години: „Помня го от малък, защото често боледувах от гърло. Заберат ли сливиците ми почвам да дишам като „риба на сухо“. Тате връзваше на един пош два възела и почваше да дига сливиците ми, дано ми мине, ама като види, че няма спасение, ме повежда от Пърша при дядо Даскал в Царева ливада. А той, още като ме види, че едвам дишам, знае от какво съм болен. Извежда ме на стълбата срещу виделото и казва: „Зиввай, Петре!“ Отварям уста аз, зяпам колкото мога, като жумя от страх, а той ще рече: „Сега няма да мърдаш, да те не порежа. Аз ще пробия сливиците ти, че са забрали много, но ако мръднеш, ще ти ударя един шамар“. Тогава други средства за упойка не е имало…
И изважда от джоба на расото си една стара габровска чекийка с дървено чиренче с остър връх. Аз се спирам със свито сърце, зяпвам, зажумявам, а дядо Даскал бръква в устата ми и изневиделица чоква забралата сливица с върха на острието. Остра болка ме пронизва и тозчас устата ми се напълва с пулсираща гной. Той казва: „Плюй сега!“ и почва да натиска с облото на ножчето отвън по гушата ми отдолу нагоре, а аз плюя и усещам, че ми става по-добре. После изважда един ибрик и казва: „Сръбни сега от тази вода, ама няма да я гълташ, а ще правиш гаргара“.
И ми минава бе, като на куче ми минава! Помня веднъж, когато почти се бях задушил, ми рече: „Защо не си стоял още малко бе, Петре! Та ти си почнал да съхнеш като оня там клон на върха на ореха!“ – и ми сочи дървото с обширния двор на дядо Върбана. Голямо тегло съм теглил с моите сливици. Попитах го веднъж: „Цял живот ли ще тегля от сливици бе, дядо Даскале?“, а той ми рече: „Ще те болят, Петре, докато навършиш тридесет години“. И тъй стана. Като ги навърших, оттогава, да не чува дяволът гърло не ме е заболявало. И друго: нито веднъж дядо Даскал не е вземал пари от баща ми загдето ме е лекувал“.
При Неофит Калчев ходели и бедни, и богати хора. Не искал пари. Някои си тръгвали с благодарност, други му оставяли по някой грош. Така се натрупало богатството му. А той съществувал скромно, не бил прахосник. Цял живот живеел на квартира. С тези негови пари събрани през годините, злоупотребил игуменънт на Преображенския манастир, когато дядо Даскал отишъл там преди смъртта си. За злодеянието заточили игумена в Килифаревския манастир.
Местните първенци в Царева ливада не се отнасяли към лечителя с почит – подигравали му се и все му искали пари, заплашвали го дори, че ще го убият. Неофит Калчев затова и не оставя събраните си пари на Царева ливада. Имал намерения да построи училище в селото, после и да го обзаведе. Поставил само едно условие пред училищното настоятелство – на входа му да бъде сложена паметна плоча с неговото име, а в коридора – да закачат портрета му. Кметът и останалите отказали дарението.
Неофит Калчев дава значителна сума за Дряновския манастир. Това е записано в летописната книга на манастира. Парите са похарчени за изграждането на източното крило, което се ползвало за представителна част на светата обител.
В Царева ливада местните хора си го спомняли през пролетните и летни месеци как събира билки в околностите. Тръгвал преди изгрев слънце, защото билките трябвало да се берат с първата роса. Старецът бил облечен в кафеникаво расо, препасан с кожен колан, на който висяла на синджир габровска сойка. С този нож режел билките. На главата носел сламена шапка. Обичал да разговаря с децата, които пасяли стадата.
Давал им някое рупче или гологан, за да му събират звъниче, равнец, лайка или други треви. После заръчвал с парите да си купят бонбони. Прибирал билките, сортирал ги, сушал ги на сянка.
Когато лекувал пациентите си, този тих човек, избухвал единствено, когато някоя жена му доведе детето си, пострадало от недоглеждането ù. И докато тя ридаела неутешимо той виквал: „Какво си го направила, ма? Кокошката, дето е без мозък и ръце, как отглежда двайсет пиленца живи и здрави, а ти едно дете не си могла да увардиш!“ Бил искрен човек. На друга майка виквал: „Я ми кажи, откога не си мила момчето си, ма? Вратът му е по-чер от прасетата на дядо Върбан“.
По време на боевете на Шипка Неофит Калчев излекувал много български опълченци и руски войници, които му предложили да отиде с тях в Русия. Той отказал. Сред спасените от смърт е дори един руски генерал, ранен или заболял при боевете на връх Шипка. След време руският император Николай II научава, че неговият генерал е спасен от българския лечител по време на Освободителната война. Заинтересувал се от българина. В отговор на вниманието дядо Даскал изпратил на руския император Николай II книгата си с билкови рецепти. Получил 100 златни рубли и благодарствена грамота. Казват, че след това високо признание българските власти му дават официално разрешение за лечител. Извикали го в София в Царския дворец, за да излекува самата царица, защото не се намерили дипломирани лекари, които да ù помогнат.
Дядо Даскал участва в „Първото българско Земеделческо Промишлено изложение“, което се случило в Пловдив през 1892 г. Показал различни свои цярове приготвени от билки и книгата си, която отпечатал в Трявна. Награждават го с почетен диплом и сребърен медал.
Докато живеел в Царева ливада обичал да се храни на обяд в малка госилничка зад ЖП гарата. Там имало грамофон с фуния, който стоял на прозореца и се чували шлагери. Похапвал гозба с месо и хляб. Пиел и червено вино. Ако много му се услади ястието поръчвал още един юз вино. Но това било по изключение. Не прекалявал с храната и пиенето. Сутрин и вечер похапвал в квартирата си. Обичал мляко, сирене, плодове и зеленчуци.
Той вдига чешми и прави кладенци между Царева ливада и Дряново. Първият кладенец изкопан в селото е направен от него. Водата му използвали местните хора, но и чуждестранните строители на Презбалканската ЖП линия, която се строи между 1909 и 1912 г. Кладенецът на дядо Даскал се намирал на трасето, където трябвало да сложат релсите. Наложило се да го засипят. Тогава дядо Даскал завел дело в съда. Успял да осъди италианската компания, която се занимавала със строителството. Трябвало те да възстановят кладенеца на друго място.
С парите на дядо Даскал е направена и вътрешната мазилка на новата по онова време ЖП гара на Царева ливада. На стената на сградата е сложена паметна плоча с името на дарителя. След смъртта на стареца кметът на селото наредил плочата да бъде махната.
Макар, че през живота си сторил много добрини на хората, светът не му отвръща със същото. Самият той пише: „Който желае да живее благочестно, ще бъде гонен…От 1876 до 1920 г. прекарал съм труден измъчен страдалчески живот, преследван от различни гонители и мъчители – турци, гърци, българи, македонци. В 1876 г. турските башибозуци ограбиха дома ми, останаха ми само дрехите, които бяха на мене. В 1877 г. породиха се отново гонители и мъчители от българското духовенство, от новата българска медицина и всяка година поред: обиски, гонения, затвор 93 дни и 500 лева златни, фраф /глоба – б. а/, конфискувани бяха моите медикаменти, продадоха ги за тяхна сметка“.
Лечителят описва и гоненията си: „Получих писмо от търновския владика да му провода по пощата 1000 лева подарък. Аз му проводих 100 лева. Той ги върна обратно; втори път писа да му възвърна стотях лева, аз си замълчах.
В 1917 г. получих 3 писма анонимни от някои тайни шайки да занеса на Балевския камен мост 15 хиляди лева, да ги сложа в една дупка, която са приготвили за тях. Иначе не ги ли занеса, ще ме бомбардират с 8 бомби заедно с дома.
В 1919 г. получих едно писмо анонимно да занеса 25 000 лева на Балевския мост…В 5 дни срок не ги ли занеса, ще ме режат от краката до главата къс по къс. Първите 3 и това писмо са от едного и същи человек…
В 1921 г. яви се един неприятел, назначен за дряновски околийски лекар. След назначението обяви по цяла България, че съм умрял, че са ме убили. Обяви с две обявления в Царева ливада, че съм лъжец, да не идва никой за помощ при мен. Каза на кмета да ми обискира дома, да ми вземат всичките лекарства /бурените/. Каза, че съм зарязан от лоша болест, да не идва никой у дома, да не се зарази някой от мене. Докторът, заедно с кмета на Царева ливада и фелдшера от с. Драгановци донесоха една пръскалка 20 кила вода, размесена с разни душливи газове, накараха ме да се съблека гол, да ме дезенфикцират. Това направиха и напръскаха цялата стая, целия под, стените, тавана, всичко потъна в разтвор от задушливите газове и заковаха вратата да не се проветрява стаята и поставиха карантина на вратата ми, да не излизам от дома си навън, докато умра, като не се погрижиха да ми донесат нито вода, нито храна…
Същият доктор обяви по цяла България, че съм избягал от дома си; където ме заловят, да ме откарат под конвой в гр. Търново, да не би да дойде някой болен да му дам помощ. С протокол №8 от 1 октомври 1921 г. докторът, мировият съдия, кметът, училищният инспектор, главният секретар, директорът на училището в Дряново ме задържаха в срок до 30 октомври с. г. да се махна от Царева ливада“.
Но дядо Даскал не се махнал от селото. Месец преди смъртта да го отведе в небесните селения, тръгнал към Преображенския манастир. Придружавал го някакъв монах, който трябвало да му помогне, за да се качи на влака от Царева ливада за В. Търново. На гарата местни хора му подхвърлили: „Дядо Даскале, ти като тръгваш сега, кога ще се върнеш? Какво ще правим без теб?“. Старецът държал в ръката си тояжка и посочил с нея окапалите листа на чинарите, които и до днес се издигат около релсите и отговорил: „Когато се върне ей, тая шума пак по клоните на тези дървете, тогава ще се върна и аз…“.
Неофит Калчев Златоуст или дядо Даскал, както са го наричали през целия му живот, издъхва на 22 март 1928 г. в светата обител. Погребан е в гробището на Преображенския манастир, където почиват костите му.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!
Епицентър
