Посетител на изложба избол очите на портрет, рисуван от художника Борис Митов

Борис Митов е един от големите български майстори на портрета, който сам намира моделите си. Той рисува личности от националната ни култура – проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски, Добри Немиров, Акад. Николай Райнов, Людмил Стоянов, Иван Грозев, Андрей Протич. Сред имената са и художници – Александър Божинов, Иван Мърквичка, Александър Миленков, Владимир Димитров – Майстора, Сирак Скитник. Върху платното му оживяват композиторът Добри Христов и цигуларят проф. Ханс Кох. Някои от портретите му са унищожени при бомбардировките над София и не са достигнали до нас.

Художникът създава повече от 80 големи и малки портрети на учени, художници, общественици, скулптори, писатели, артисти, музиканти. По брой нарисувани портрети от него, той заема първо място сред всички майстори на портретната ни живопис. Създаденото от Борис Митов е истинска галерия от образи, в които се отразява културния и обществения живот на България.

В портретите му наблюдаваме пълна прилика с моделите му. Заостряне на характерните им черти, за да разкрие типичното и индивидуалното. Виждат се всички особености на модела и сякаш художникът им прави психически анализ върху платното. Изключва всяка ненужна подробност в картината си.

Талантът му не е случаен. Син е на художника Антон Митов, известен още като журналист, който пише фейлетони. Името му е свързано и със Съединението на България. Той е един от първите художествени критици и популяризатор на изкуството след Освобождението.

Момченцето се ражда във Варна в един януарски ден на 1891 г. Баща му е учител в мъжката гимназия на морската столица. Майка му е рускинята Олга Храмцова, получила високо образование в родината си. Завършила е висшите женски курсове в Петербург с отличен успех. В семейството се говори на руски език. Чете се европейска литература, често се водят разговори за изкуство. Строго се следва линията на дисциплина, трудолюбие и взискателност. Чичо на малкия Борис пък е художника Георги Митов, отишъл си от живота съвсем млад. По-късно той също оказва влияние в живописта на своя племенник в областта на портрета.

През 1894 г. бащата Антон Митов е поканен за учител в Софийската мъжка гимназия на мястото на Никола Павлович, който внезапно е починал. Две години по-късно е назначен за преподавател по история на изкуството в новооткритото Рисувалното училище. Малкият Борис е едва на три години, когато семейството се преселва да живее в столицата.
В дома на семейство Митови почти всеки ден идват гости, за да изпият чаша чай и да поговорят по различни въпроси. Сред тях са писатели, учени и художници. Между приятелите на Митови са професорите Иван Шишманов, Иван Георгов, Иван Мърквичка, скулпторът Борис Шатц, артистът Радул Канели. В къщата се отбиват писателите Иван Вазов и Константин Величков.

Борис Митов учи основно образование в училище „Васил Априлов“, а гимназиалните му години преминават в Първа мъжка гимназия. По това време на чело на гимназията е Станимир Станимиров, по-късно учител и директор на създадената в двореца Частна на Негово Величество класическа гимназия, в която преподава на Престолонаследника княз Борис и Принц Кирил, както и на двете им сестри Евдокия и Надежда. След време, вдъхновен от учителя си, Борис Митов му рисува голям портрет. Излага го в Общата художествена изложба през 1933 г.
В Първа мъжка гимназия се отделя особено внимание на часовете по рисуване. Идват и си отиват различни преподаватели – Никола Михайлов, Георги Евстатиев, Ото Хорейши, известният пейзажист Слави Дойчев. Когато човек се вгледа в рисунките на Борис Митов от този период вижда, че са достатъчно зрели. Баща му също дава насоки в работа с четката и боите.

Вероятно по това време младият мъж започва да изпитва силно влечение към живописта. Посещава Витоша, за да рисува пейзажи. През 1906 г. прави интересен свой автопортрет с молив в анфас. Същата година рисува и втори автопортрет с маслени бои, който показва професионалната му работа и прецизност. Прави опити да копира, но признава сложната техника на изпълнение и загърбва това.

Когато е само на петнадесет години неговият натюрморт „Грозде“ е приет в юбилейната изложба на Дружеството на художниците в България. Критериите са строги. Платното е откупено за картинната сбирка на Народния музей.
Малките му успехи не спират до тук. На следващата година, на изложба организирана по повод гости дошли у нас за откриване на паметника на Освобождението, два негови натюрморта са единствените откупени картини.

Антон Митов е виждал дарбата на сина си и при една ваканци го взема със себе си до Италия. Двамата посещават Венеция и Рим, където момчето се докосва до майсторите на Ренесанса. Баща му не предполага дори, че талантливия му син ще нарисува много негови портрети, последният е от 1926 г., преди Антон Митов да се разболее.
Старият Митов често води сина си Борис сред природата, за да рисуват. Когато семейството веднъж летува в Чамкория (Боровец) се изкачват на Мусала. Тогава момчето създава пейзаж „Общ изглед на Чамкория“, изложен през 1909 г. Момчето тъкмо е завършило гимназия. В изложба на Дружеството на художниците в България през същата година представя свои натюрморти – „Череши“, „Козунак с великденски яйца“, които също впечатляват публиката.

Следва ново пътуване до Италия с баща му. Борис Митов го придружава на международна художествена изложба във Венеция и Рим. Момчето рисува на малки картони изгледи, които представя през 1913 г. Двамата посещават Мюнхен, където е открита Десетата международна изложба.
На следващата година Борис Митов отново се връща във Венеция. Представена е международна изложба, в която участва и България. След завръщането си у нас се записва в Художественото индустриално училище. Взима всички изпити за рисуване по гипсов модел. Постъпва при проф. Иван Ангелов. Младият Борис Митов се интересува главно от портрета и като че ли за него няма други възможности. Най-близките му приятели и състуденти по това време са художникът карикатурист Георги Машев и поетът Христо Ясенов. През 1911 г. Борис Митов завършва общия курс на Художественото индустриално училище.

Пътищата го отвеждат в Париж заедно с баща му. Етюдите му донесени от родината допаднали на скулптора Антонен Месие. Той насочил младия мъж към ателието на бележития по онова време проф. Фернан Кормон, автор на известната картина „Каин“. Неговото ателие е посещавано от известните по-късно художници Анри дьо Тулуз – Лотрек, Винсент ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. Сред българите, които успяват да се докоснат до таланта и платната на Кормон е още един нашенец живописец и стенограф – Никола Кожухаров.

Борис Митов работи във френската столица до юли 1914 г. Кормон е доволен от работата на ученика си. Избухва Първата световна война. Борис Митов трябва да се завърне в България. Учителят му дава ласкав атестат, в който казва, че рисува добре, има чувство за композиция, наблюдателен е и пред него се отваря бъдеще на майстор художник.
В Париж Митов рисува пейзажи, които са откупени при завръщането му от Художественото индустриално училище. Сред тях е „Вид от Париж с Нотр Дам“, „Изглед от Сена“, който е показван в София. Най-големият му пейзаж „Pont neuf“ остава в квартирата му в Париж на ул. „Жакоб“. Сред сполучливите му пейзажи е и „Изглед от Трепор“ правен при едно негово летуване на брега на Ламанш. Но пейзажът остава само етап в творческите му търсения.

През лятото на 1914 г. художникът вече е в Лондон, където разглежда залите на Британския музей. Интересуват го големите портретисти творили в Англия. Сред тях са Ван Дайк и Холбайн, както и големите английски портретисти от историята на Англия. През есента се завръща в София. Постъпва в Художественото индустриално училище, за да завърши образованието си. Тук е ученик на Иван Мърквичка, но само за един семестър. Борис Митов вече е виждал чеха в ателието му с четка и палитра пред платното, както и завършените му картини, които се намират там. Ходил е от дете в това артистично пространство.

Борис Митов завършва с отличен успех по всички предмети. Остава да работи за половин година в Художественото индустриално училище. Създава много етюди на глави и голи тела, повечето от тях днес не се знае къде са.

През 1915 г. той вече е свободен художник. Тази година се формира окончателно като портретист. Той вече има свой метод на работа. В това време рисува голям портрет на баща си Антон Митов, който е седнал, облегнал на креслото дясната си ръка, портретът е унищожен. През 1920 г. рисува и майка си също седяща в анфас. Интересен е и бюстовия портрет на неговия чичо правен през 1915 г.

По време на Първата световна война е назначен за военен художник в Пета дунавска дивизия. В щаба на дивизията, който се намира в Гевгели (Македония) рисува портрети на военни и войници. Някои от рисунките му са отпечатани в списание „Отечество“. Преместен е в Сборната дивизия в Охрид. Тук освен портрети на военни прави два големи пейзажа. На единия е изобразен манастира, а в другия – общ вид на езерото, показано на платното с кристална прозрачност на водата.
През следващата година са уредени две изложби в Берлин. Едната е самостоятелна българска, а другата – обща военна, в която има български отдел. Митов заминава за немската столица и участва и в двете събития. Немските вестници пишат за него, че умее да рисува твърде характерни портрети. Притежава широка европейска традиция, богато художествено чувство, което му помага, за да създава интересни творби.

Демобилизиран е от войската през 1919 г. и през следващата година Борис Митов се хваща сериозно за четката и боите. Творчеството му навлиза в интензивен период. Сред многото му портрети от това време е и портрет на скулптора Димитър Хаджииванов. Погледът му е поразяващ, показва внушителна сила. Тази творба предизвиква един психически лабилен посетител на изложбата, който му избожда очите.

Борис Митов рисува и обикновените хора. На едно от платната се вижда възрастен човек, който е изобразен с розово-виолетово лице и сълзящи очи, с бели коси и брада. Художникът случайно открива модела си на улицата. „Старец – скитник“ е също интересна негова творба. Възрастният мъж е изобразен с широка шапка, лицето му се вижда изпод сянката, в сините му и добри очи прозират тъга и примирение.

Борис Митов не спира да твори, но отново се завръща към натюрморта, който обича от юношеските си години. Сред сюжетите му сега присъстват и цветя. През 1919 г. създава последните си три пейзажа. Сред тях са „Околностите на Клисурския манастир“, пейзаж от реката в Княжево, който показва свода на моста, който огражда с тъмния си силует обляната в игрива светлина повърхност на водата. След това художникът окончателно изоставя пейзажа.

За съжаление загърбва и рисуването на голи тела, които рисува във времето от 1915 – 1946 г. Те са в малък размер. Излъчват еротика, красота на линията и формата. Най-известната му работа от този род е „Пред огледалото“ (1919). Моделът е циганка обърната в гръб, от която струи жизненост и енергия.

През 1924 г. Борис Митов преминава през конкурс и става преподавател в Художествената академия. По това време създава една от големите си творби – портрет на д-р Витанов, близък приятел и родственик на художника. Той е облегнат на кресло. После му прави още един портрет. Д-р Витанов е общественик, противник на идеите на Сефан Стамболов наред с други противници, между които е и Антон Митов и успяват да избягат от заточение. Този портрет е най-силното му пластично, техническо и колоритно изпълнение. Наблюдава се максимална изразност на образа. Направен е с особено майсторство. Той сякаш е някакво продължение на портретите на учителя му Мърквичка. Борис Митов често рисува мъжки образи, но не подценява и женската красота. Сред тях е портрет на жената на брат му, портрет на съпругата на скулптора Андрей Николов, прави портрет на гимназиална учителка и руска оперетна актриса. Сред женските му образи е и този на възрастна жена – чехкинята Пицка, който е действително един от най-добрите му.

Сред хората на духа, които изобразява върху платното, любими лица са му и тези на българските артисти. Рисува Констанца Кирова в роля от операта „Кармен“. Сред тях са Зл. Кашеров, Стефан Македонски, Петър Райчев, Георги Дончев, Сава Огнянов. През 1928 г. представя и един от значимите си женски портрети в цял ръст на актрисата Милка Ламбрева в костюм на лейди Уиндермир, който е притежание на сина на актрисата. Тя е представена от художника полуобърната на дясно в долната част на тялото, почти във фас, със свита ръка сложена на гърдите дясна ръка, китката ù придържа хермелинова горна дреха, лявата ръка е свита и се опира на хълбока, задържа другия край на дрехата. Вижда се роклята ù от тежко златно ламе. Лицето ù е изразително, показва самоувереност.
По това време в Прага е устроена голяма българска изложба. Годината е 1926. Борис Митов участва със седем портрета и критиката харесва творбите му. Списание „Златна Прага“ посветено на тази изложба слага за корица на изданието си репродукция на портрета на д-р Витанов. Митов посещава Прага с други художници. Отива, за да види и международна изложба във Венеция.

Три години по-късно рисува един от известните и внушителни портрети на писателя Елин Пелин, който е седнал, със запалена цигара в лявата ръка, облегнат на кресло.
Художникът Борис Митов е един от първите ни майстори на портретната живопис. Има верен рисунък и някаква виртуозност в техниката. Като преподавател остявя дълбоки следи в историята на Художествената академия, успява да създаде ученици. Отличен е с държавна награда за изкуство „За бляскава художествена дейност“ през 1932 г. и звание „Заслужил художник“, награден е два пъти с орден „Кирил и Методий“.

Когато човек наблюдава картините му в Националната художествена галерия или Столична градска галерия вижда неограничените възможности на човешкия дух и творчество. Осъзнава, че творецът е това, в което той вярва, защото се движи напред от мотиви, които не могат да се видят с очите…А единствено със сърцето.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм! 

Епицентър