Тютюневият град в Пловдив – агонията на един архитектурен колос
Дебатът за бъдещето на Тютюневия град в Пловдив продължава второ десетилетие с променлив успех за спорещите страни. Според няколко градски общественици и интелектуалци старите сгради трябва да бъдат възстановени в автентичния си вид и в никакъв случай не бива да се събарят, дори да са опасни и напълно компрометирани конструктивно. Най-яростните защитници на някогашните тютюневи складове дори лансираха идеята за национализация – Общината и държавата да откупят сградите от собствениците им и да превърнат зоната във втори артквартал по подобие на „Капана”.
Опонентите им твърдят, че ако има някаква енергия в „духа на Тютюневия град”, тя никак не е положителна. Напъните да се представи това злокобно днес място като някаква голяма историческа забележителност на Пловдив са напразни и без реални основания. Разположени почти на пъпа на града, повечето сгради отдавна са се превърнали в руини, изпразнени от съдържание. За да се спасят, се нуждаят от тотална реконструкция и нова функционалност.
Като във всеки друг спор, и в този за бъдещето на Тютюневия град истината е някъде по средата
Да, кварталът в центъра безспорно има своя потенциал да се превърне в ново притегателно място за пловдивчани и гостите на Пловдив. В същото време е съвършено ясно, че там никога повече няма да се складират бали с тютюн и да се произвеждат цигари. В този смисъл някой трябва най-после да реши как в крайна сметка да се развива кварталът, който отдавна се е превърнал в гробница за скелети от тухли, хоросан и стар гредоред.
Голямата градска истерия
около този агонизиращ архитектурен колос в Пловдив започна, когато на 3 март 2016 г., когато собствениците на стария тютюнев склад на ул. „Одрин” 8 започнаха да бутат старата сграда. Тогава група граждани направиха жива верига пред багерите, а по-късно се разбра, че има нещо нередно в издадената от Община Пловдив заповед за събаряне.
Темата влезе за втори път в националните новини на 8 август 2016 г., когато се запалиха старите тютюневи складове на ул. „Иван Вазов”, завещани на града от големия дарител Димитър Кудоглу. Оттогава всякакви намеси в зоната станаха табу.
Собствениците чакат с години да разберат какво е бъдещето на зоната и какво могат или не могат да правят със сградите.
Община Пловдив и Министерството на културата в лицето на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) си прехвърлят топката по проблема, който все така няма решение.
Споровете около Тютюневия град се раздуха отново миналата седмица, когато се разбра, че собствениците на бившия склад на бул. „Христо Ботев” 51-53 са получили разрешение от местната администрация да бутнат сградите.
По документи, издадени от НИНКН, те не са индивидуални паметници на културата
По време на протеста срещу събарянето обаче се разбра, че от института готвят актуализиран списък на защитените сгради, в който вече са включени и въпросните складове.
Докато институциите се наумуват, повечето сгради загубиха битката с времето и вече не могат да бъдат спасени. И докато експертите спорят какво да е бъдещето на Тютюневия град, няколко инвеститори успяха да преплуват през мътните води и получиха одобрение за реконструкция или събаряне на някогашните складове, на чиито места вече се издигат доста прилични нови сгради.
Каквито и спорове да има за тяхната архитектурна стойност и дали те се вписват успешно в архитектурната традиция на зоната, със сигурност е по-добре Пловдив да посреща гости с подобни сгради, а не с прашните руини, от които още се носи дъхът на никотина.
Време е някой да реши коя гледка е по-добра за имиджа на Пловдив – тази на купището от стари греди, тухли и керемиди на ул. „Одрин” 8 или офис центъра на „Кепитъл Сити Център” на бул. „Христо Ботев” 49.
Епицентър
