Кръстовден е! Честваме Въздвижение на светия Кръст Христов. Всички молитви се сбъдват!

На 14 септември Православната християнска църква чества един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви се сбъдват. Този празник се нарича още летен Кръстовден.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Празникът Въздвижение на светия Кръст, наричан Кръстовден, е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст.

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Християните почитаме светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.

Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога. С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал. Защото духовната му стойност е неизмерима.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква:

чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина,

връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.

Именно на 14 септември се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

На този ден се спазва строг пост.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.

Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас. ​Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Традиции и поверия за днешния празник

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!  

Източник ЕПИЦЕНТЪР